ВЪПРОС
Кое уведомяване се счита за надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ и как следва да се извърши уведомяването на съдружници-ЮЛ за свикване на ОС
ОТГОВОР
Становището на настоящия съдебен състав по правните въпроси е следното:
Изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ са по-скоро схематични – писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчване, предхождащо най-малко със 7 дни датата на провеждане на общото събрание. Изрично е посочена приоритетността на дружествения договор по отношение на срока и формата.
По отношение на [фирма] е приложима общата разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ, поради изричното препращане в чл. 9 на дружествения договор (приет от ОС на 30.03.2004 г. и достъпен по реда на чл. 23, ал. 4 ЗТР) към ТЗ за всички неуредени с него въпроси, а нарочни разпоредби по свикването и провеждането на ОС в него липсват. Безспорен в настоящия случай е писменият характер на поканата, съдържанието и, както и съпътстващото я предупреждение за изключване. Не е било оспорен и факта, че изпращането на документите чрез телефакс е осъществено, както и че това е факс на офиса в [населено място], Германия. Спорно е било обстоятелството, дали документите са били получи от оправомощено лице, доколкото съдружникът е ЮЛ и произнасянето именно по този въпрос е обусловило крайния извод на САС.
Този извод е неправилен, поради неправилното (стеснително) тълкуване на закона. Чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда способ за връчване поканата – лично, по пощата, чрез нотариална покана и пр. Ако такъв способ не е изрично предвиден, следва да се приеме, че законът акцентира върху доказаността на получаването и от съдружника, като способът по който е станало това няма решаващо значение. Изпращането/получаването на книжа по телефакс е един от обичайните способи за размяна на лична или служебна кореспонденция и ако дружественият договор не го изключва изрично, следва да се приеме, че използването му не е в нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ. Като допълнителен аргумент, ще следва да се отбележи и това, че съдружникът е чуждестранно ЮЛ със седалище в чужбина. Регламент (ЕО) № 1348/2000 за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, предвижда, че изпращането на документи „може да се извършва по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно“.
Търговският закон не въвежда разграничение при връчването на поканата в зависимост от това дали съдружникът е ФЛ или ЮЛ. В случая, съдружникът е ЮЛ и становището на САС е, че в този случай поканата следва да бъде връчена на законния му представител. Такова изискване не намира опора в закона. Нито чл. 139, ал. 1 ТЗ, нито дружествения договор предвиждат кръг на лицата, оправомощени да получат поканата за провеждането на ОС. Поради това, валидна е общата разпоредба на ГПК за връчване на адреса на управление на съдружника-ЮЛ, респ. на адреса за кореспонденция, ако изрично е уговорен такъв. Ако това изискване е осъществено, в тежест на съдружника е да оспори правомощията на лицето, което е получило поканата от негово име, установявайки нередовност на уведомяването. В случай, че изпращането на книжата е станало по телефакс и е удостоверено получаването им, чрез съответния технически способ, съдружникът би могъл да противопостави възражение, че те не са достигнали до него (напр. неправилен fax-номер, нечетливи и пр.), тежестта за доказването на което носи той.
Поради изложеното, в отговор на поставения правен въпрос ще следва да се приеме, че:
За надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на ОС, следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. Връчването може да бъде по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно. Когато съдружникът е юридическо лице, връчването следва да бъде в канцеларията на адреса на управление или на изрично посочен адрес за кореспонденция, на лице или чрез средство, съответстващо на начина на връчване.
Така РЕШЕНИЕ № 74 ОТ 14.07.2011 Г. ПО Т. Д. № 633/2010 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС