Дължи ли се обезщетение от съсобственика, ползвал лично съсобствената лека кола, за ползата, от която е лишен другия съсобственик, и ако се дължи, по какви показатели следва да се определи и в какъв размер? (чл. 31 ЗС) – Адвокат от Пловдив

Закон за собствеността

Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Въпрос

Дължи ли се обезщетение от съсобственика, ползувал лично съсобствената лека кола, за ползата, от която е лишен другия съсобственик, и ако се дължи, по какви показатели следва да се определи и в какъв размер?

Отговор

Съгласно чл. 30 ЗС няколко лица могат да бъдат собственици на една и съща вещ. Упражняването право на собственост от всеки съсобственик на общата вещ е ограничено от съществуването на правата на останалите съсобственици. Тяхната собственост не е върху реално определена част от вещта, а е идеална. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, разпорежда чл. 31, ал. 1 ЗС.

Предназначението следва обикновено от естеството на вещта: жилищната постройка има предназначение да се живее в нея, леката кола да превозва хора и т.н. Законът има предвид завареното към момента на възникване на собствеността предназначение. Съсобственикът следва да използува общата вещ като пряко задоволява своите нужди от нея според предназначението й, за да се приеме, че той си служи с вещта съобразно с изискването на цитираната разпоредба.

Изискването на закона към съсобственика е още и в това да си служи с общата вещ така, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея. Смисълът на закона е, че всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ и може да упражнява правото си само ако допуска и другите да упражнят своето право на собственост.

За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик.

Когато се касае за вещ, с която могат да се ползуват всички съсобственици, се търси начин ползуването да се разпредели. Властно да направи такова разпределение е мнозинството от съсобственици, т.е. притежателите на повече от половината от общата вещ. При невъзможност да се образува мнозинство съдът извършва разпределението (чл. 32, ал. 2 ЗС).

Според чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са лишени, от деня на писменото поискване. Тази разпоредба дава отговор на отправеното до ОСГК питане дължи ли обезщетение съсобственикът, който използува сам съсобствената с друго лице лека кола, и той е положителен.

Тук трябва да се има предвид, че съсобственикът, до когото е отправено писмено поискване, има право да предложи на този, който му го е отправил, да му предостави възможността да ползва общата вещ. Няма право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност.

Пропуснатата полза по цитираната разпоредба на закона може да представлява пропуснат доход или полза, която не е прираст към имуществото на ползвателя, а обхваща само прякото служене с вещта, непосредствено използуване на нейните качества за задоволяване на определени потребности.

Когато се касае за съсобствено жилище, ползата от която е лишен съсобственикът, който не си служи с него, ще бъде равна на частта от наема на жилището, на която съсобственикът би имал право, ако то бъде отдадено под наем. Има вещи, за които няма нормативно определена стойност, която да се дължи при служенето с тях. Така за леката кола, с която си служи само единият от съсобствениците и лишава другия от възможността да я ползва, не е предявено от законови разпоредби да се отдава под наем, за да може евентуално наемната цена да послужи за база за определяне на обезщетението. Не могат за случая да се използуват и тарифите за наем на други движими вещи, за които е предвидено по нормативен път да се отдадат под наем.

Размерът на обезщетението, което дължи съсобственикът на леката кола, който си служи с нея, на другия, който е лишен от тази възможност, следва да се определя, като се държи сметка как се е използвал автомобилът преди възникване на съсобствеността, времетраенето на използуването или пропътуваното разстояние и т.н. Ще има значение и начинът на използуването му към момента, когато се търси обезщетението. Следва да се вземе предвид също така и стойността на леката кола при покупката, т.е. дали се касае за нова кола, или тя е закупена оказион, както и състоянието на колата към момента на възникване на съсобствеността, което се определя с помощта на вещо лице.

СЪСОБСТВЕНИКЪТ НА ЛЕКА КОЛА, ПОЛЗВАЛ ЛИЧНО СЪЩАТА, ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ДРУГИЯ СЪСОБСТВЕНИК, КОЙТО Е ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ИЗПОЛЗУВА ОБЩАТА ВЕЩ, ПО РЕДА НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС СЛЕД ПИСМЕНО ПОИСКВАНЕ.