Определяне на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползване на недвижим имот от бивш наемател след прекратяване на договора за наем

адв. д-р Ивайло Василев

тел.: 0896733134

Ключови думи: адвокат от Пловдив, адвокатска кантора в Пловдив, договор за наем, прекратяване, обезщетение по чл. 236 ЗЗД, наемател, наемодател, ползване, недвижим имот.

ВЪПРОС

Относно начина на определяне на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползуване на недвижим имот от бивш наемател след прекратяване на наемния договор и може ли това обезщетение да е по-ниско от уговорения наем.

ОТГОВОР

Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако след прекратяване на наемното правоотношение наемателят продължи ползуването на наетата вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение. Конкретният размер на обезщетението, което дължи бившия наемател за ползуването на вещта не може да бъде по-нисък от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от ползуване, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем. В тази връзка размерът на средния пазарен наем на ползуваната вещ подлежи на изследване, когато се претендират вреди над договорения наем по прекратения договор, но това не е необходимо когато заявената претенция за обезщетение е до размера на получаваната наемна цена. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на различни състави на ВКС, както следва: р. № 391/26.05.2010 г. по гр. дело № 765/2009 г. на ІІІ г.о.; р. № 422/21.05.2010 г. по гр. дело № 981/2009 г. на ІІІ г.о.; р. № 146/01.12.2010 г. по т.дело № 934/2009 г. на ІІ т.о.; р. № 54/11.07.2011 г. по т.дело № 377/2010 г. на ІІ т.о.; р. № 125/11.09.2013 г. по т.дело № 612/2011 г. на ІІ т.о. и др., които съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. Приетото в цитираните решения разрешение на поставения материалноправен въпрос се споделя и от настоящия съдебен състав на ВКС.

Така РЕШЕНИЕ № 215 ОТ 20.09.2013 Г. ПО Т. Д. № 967/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.