адв. д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
Ключови думи: търговско право, адвокат от Пловдив, адвокатска кантора, непарична вноска, апорт.
Внасянето на непарична вноска (апорт) представлява прехвърляне на право на собственост или други права от страна на съдружник към дружеството. Този акт представлява разпоредителна престационна сделка и е вещно-прехвърлителен деривативен способ за придобиване на права с възмезден характер. Апортът има имуществен характер и трябва да бъде оценяем. Важна негова характеристика е, че той е част от капитала на дружеството, тоест има същата функция като паричната вноска от страна на съдружниците.
Според фактическия си състав апортът се дели на учредителен и последващ. Във втория случай промяна търпи самият дружествен договор и размерът на капитала. Той може да се внася във всички видове търговски дружества. За да е действително прехвърлянето на собственост или други права, трябва да се спази редът, предвиден в закона. Така например изискването при учредителния апорт трябва да е налице решение на учредителното събрание, съгласие на съдружника, който ще внесе апорта, и вписване в Търговския регистър. За разлика от него, при него елементите са решение на общото събрание на съдружниците и съгласие на вносителя. Освен това съществува изискване непаричната вноска да съответства на размерна на дела от капитала или акциите, записани от вносителя.
Предмет на непаричните вноски може да бъде всякакъв с едно изключение, предвидено в закона, а именно – бъдещ труд или услуги. Предмет може да бъде правото на собственост, ограничени вещни права върху вещи, ценни книги, вземания, потребими и заместими вещи, нематериални блага и т.н.
Във връзка с пораждането на правни последици на фактическия състав, следва да се има предвид, че ще е налице нищожност на прехвърлянето при невъзможен предмет, фактическа или правна невъзможност да се сключи сделка. Сделката обаче няма да бъде нищожна, когато апортът е чуждо право. В тези случаи единствено трябва да се предприемат необходимите правни действия, за да се санира порокът.
Непаричната вноска, за да бъде индивидуализирана, трябва да има пълно описание в решението на общото събрание. Задължителен момент при внасянето е посочването на лицето – вносител и основанието на правата, които ще прехвърли върху дружеството. Наред с индивидуализиращите белези на правото, апортът трябва да има и своя оценка. Оценката е задължителен елемет от придобиването и може да се изготви от съдружниците или от експерти. Целта на извършването на тази оценка е фактът, че правото става част от капитала. Оттук следва, че интересите на трети лица спрямо дружеството са защитени. Друга цел, която се преследва с извършването на оценка, е да се гарантира съответствие на вноската и дела, който получава съдружникът.
Вписването на апорта в Търговския регистър е част от фактическия състав на прехвърляното право. Чрез осъществяване на този елемент, съдията по вписванията удостоверява дали вносителят е титуляр. Целта на това вписване е публично оповестяване на транслативната сделка и създаването на една презумпция за валидно извършване на апорта.
Необходимо е вписване да се извърши и в имотния регистър при внасянето на право на собственост върху недвижим имот. Това вписване няма конститутивен характер и целта му е апортът да се противопостави на трети лица, които са придобили правото от същия собственик. Разпоредителната сделка, която е вписана единствено в Търговския регистър, но не и в Службата по вписвания, не е противопоставима по реда на чл. 113 от Закона за собствеността.
Внасянето на апорта предполага реално прехвърляне на правата от вносителя към дружеството. Задължението за прехвърляне на апорта в уговорения вид и размер възниква от момента на подписване на дружествения договор. Идентифицирането на правата и вносителя дава гаранция, че дружеството – приобретател ще придобие правата върху апортирания обект. При неизпълняване на това задължение дружеството може да търси отговорност от вносителя. Вносителят може да носи отговорност за невнасяне, забавяне на вноската и за вреди, които е причинил.