адв. д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
Ключови думи: адвокат от Пловдив, адвокатска кантора в Пловдив, неустойка, договор, намаляване на неустойката, чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Закон за задълженията и договорите
Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
Търговски закон
Чл. 309. Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Неустойката е съглашение между страните по договор, с което те уговарят едно вземане между тях, което става изискуемо при неизпълнение, без да е необходимо неизправната страна да доказва настъпилите вреди от неизпълнението.
Неустойка може да се търси само за вида на неизпълнение, за което е уговорено между страните. Това въпрос на тълкуване на договора.
Неустойка може да се претендира по реда на заповедното производство – чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК. В този случай, ако длъжникът има възражения срещу претенцията на заявителя, той трябва да подаде най-малко възражение по чл. 414 ГПК или по чл. 414а ГПК. В този случай той следва да подготви своята защита за предстоящото исовото производство по чл. 422 ГПК, където спорът между страните ще бъде разгледан по същество. Там длъжникът детайлно следва да изложи своите възражения срещу претенцията на кредитора за заплащане на неустойка.
Ако кредиторът е подал искова молба, тогава защитата трябва да бъде детайлно изложена в отговора на исковата молба. Ако длъжникът не стори това, той е лимитиран от преклузията по чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК и чл. 131, ал. 3 ГПК, според които в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Какви възражения може да се направят с цел намаляване на размера на неустойката от съда?
Първо трябва да се посочи, че за да говорим за намаляване на неустойката, то уговорката между страните трябва да е действителна. Съществуват редица случай, в които неустойката може да е нищожна и да не поражда действие изначално. В този случай неустойка не се дължи. Този въпрос следва да се изследва за всеки отделен случай в светлината на богатата съдебна практика на ВКС.
Ако уговорката между страните е действителна, тогава длъжникът може да прави следните възражения срещу неустойката с цел нейното намаляване от съда:
- да претендира, че вредите се дължат и на поведението на кредитора, който е допринесъл за тях;
- при прекомерно голяма неустойка вследствие на реално претърпените вреди от кредитора;
- при наличието на неправилно или отчасти изпълнено задължение от страна на длъжника;
- при наличието на специална уговорка между страните по договора, с която са дерогирали правилата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и са уговорили различни критерии за намаляване на неустойката.
Намаляване на неустойката може да се иска само преди тя да бъде изплатена от длъжника.
Тук трябва да се посочи, че в търговското право е недопустимо да се иска намаляване на неустойката поради прекомерност – чл. 309 ТЗ. Това правило обаче не се прилага, когато една от страните не е търговец – например тя е потребител. Потребителят може да иска намаляване на неустойката поради прекомерност.
Чл. 309 ТЗ обаче не дерогира възможността неустойката да бъде намалена, когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти.