ВЪПРОС
За елементите на фактическия състав на измамата по смисъла на чл. 29 ЗЗД и необходимо ли е да се установи по делото наличието на първия елемент от този фактически състав, а именно „умишлено въвеждане в заблуждение“, включващ умисълът за измама и въвеждането в заблуждение като материален елемент и какво е значението му за доказване на наличието на фактическия състав на измамата.
ОТГОВОР
В първото от посочените решения, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса относно елементите на фактическия състав на измамата по смисъла на чл.29 ЗЗД е прието, че те са следните: 1/ сключването на сделка; 2/ едната страна по нея да е била в заблуждение както относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея; 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и 4/ сделката да е сключена поради заблуждението. Прието е, че измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка, както и че измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключването й е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия. Във второто решение е прието, че фактическият състав на измамата като основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти, а именно – формирана невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката, трябва да направи волеизявление за сключването й, като това заблуждение може да се отнася до всички елементи на сделката, т.е. до нейното съдържание – съществени елементи и модалитети, а може да е насочено към мотивиране за сключването на сделката. Следва да се посочи, че изведеният в съдебната практика фактически състав на измамата се припокрива с този, изведен в доктрината, като в първото у нас самостоятелно изследване на измамата като основание за унищожаемост / Ш., А. Унищожаемост на договорите поради измама: Сиби, 2019 / са изведени три елемента на фактическия състав на измамата: 1/ умишлено въвеждане в заблуждение; 2/ невярната представа за действителността у измамения и 3/ измаменият сключва договор под влияние на погрешната си представа.
Умисълът като част от първия елемент от фактическия състав – умишленото въвеждане в заблуждение, цели мотивиране към сключване на определена, планирана от измамващия сделка. При умисъла за гражданска измама измамващия съзнава погрешността на представите, които предизвиква, както и че те се считат за верни у измамения. Измамливият умисъл е вид недобросъвестност, чиито външен израз е заблуждаването на потенциалния съдоговорител с цел той да бъде подтикнат да извърши правна сделка. Тази недобросъвестност обикновено е лесно доловима, тъй като се съпътства от поведение /включително и лъжа/, което прикрива действителността с цел да се сключи договор. Въвеждането в заблуждение – материалният компонент от първия елемент от фактическия състав на измамата може да се извърши както чрез действие, така и чрез бездействие /съзнателно премълчаване на факти, имащи значение за сключването на договора, като най-честите хипотези са свързани с умишленото нарушаване на преддоговорното задължение за информация по чл.12 ЗЗД относно съществено съдържание на съглашението/.
Вторият елемент от фактическия състав е невярната представа за действителността у измамения. За да е налице този елемент следва да се установи, че умишленото действие или бездействие, извършено най-често от измамващия, е предизвикало погрешни представи в съзнанието на заблудения, доколкото измамата не може да съществува като порок на волята, без да е създадена погрешна представа у заблудения контрагент. По отношение на обхвата на заблуждението при измамата, в практиката на ВКС е застъпена тезата за широкия обхват на заблуждаващите действия, т.е. че обхващат и грешката в мотивите – решение № 25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/2011 г. на I т.о. на ВКС, като се приема, че релевантни при измамата са грешките в мотива и в съдържанието на сделката. Следва да се отбележи, че понятието „съдържание на договора“ обхваща и правните последици на договора – субективните права и правните задължения, породени от неговото сключване. Следователно измамата е релевантно основание за унищожаемост тогава, когато попада в някой от съществените и/или случайни елементи от съдържанието на договора, както и в мотивите за него. В този смисъл са и решения № 193 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 1025/2012 г. и решение № 427/10.06.2015 г. по гр.д. № 1436/2014 г. и двете на IV г.о. на ВКС, в които се приема, че неосъществените впоследствие очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената страна /относно правните последици на сделката/, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не е била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката.
При третия елемент – измаменият сключва договор под влияние на погрешната си представа, следва да се изследва въпросът за решаващото въздействие на измамата при сключването на конкретния договор, т.е. да се изследва дали е налице причинна връзка между заблуждаващото поведение и сключения договор. Доктрината и съдебната практика на ВКС /решение № 368/3.04.2013 г. по гр.д. №243/2012 г. на III г.о., решение № 209/19.01.2015 г. по гр.д. № 1930/2014 г. на IV г.о. и др./ въвеждат още изисквания, за да се установи, че е налице измама, като приемат, че е необходимо да се вземат предвид и способностите на конкретното лице, към което измамата е насочена – доколко то може да се ориентира в обстановката и дали може да осъзнае, че бива заблуждавано. Приема се, че за да бъде заблудено едно лице, от значение са неговите лични качества /възраст, образование/, социални контакти, житейски и професионален опит, като преценката на тези качества се прави с оглед на конкретната житейска ситуация, при която е сключен договорът, чието унищожаване се претендира. Настоящият състав на ВКС споделя тази съдебна практика с едно уточнение относно обхвата на преценката, която се извършва от съда. Съдът първо следва да установи дали по принцип едно лице е могло да бъде заблудено в подобна ситуация и след това да прецени било ли е то заблудено според особеностите на конкретния случай, а не в обратния ред.
За да е основателен иска по чл. 29, ал.1 ЗЗД е необходимо всички елементи от фактическия състав на чл.29 ЗЗД да бъдат установени по делото, като доказателствената тежест е за ищеца. Като факт от душевния живот на човека умисълът трудно може да бъде доказан пряко, поради което той най-често се установява чрез съпътстващи факти, от които може да се заключи за неговото проявление, като се изследва поведението и на двете страни преди и при сключването на сделката. За установяването на измамния умисъл са допустими всички доказателствени средства. За да е налице материалния компонент от първия елемент от фактическия състав на измамата – въвеждането в заблуждение следва да се установят действия или бездействия на измамващия, които могат да се характеризират като заблуждаващо поведение, имащо значение за сключването на договора.
Така Решение № 511/31.07.2024 г. по гр.д. № 3851/2023 г., IV ГО на ВКС