Автор:
адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
В практиката се срещат случаи, при които пълнолетно учащо се дете предявява иск пред съда за присъждане на издръжка от родител/и. В този случай се задава въпросът какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да бъде уважен искът. Отговор на този въпрос дава нормата на чл. 144 от Семейния кодекс (СК), а именно:
Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
От текста на нормата на чл. 144 СК може да се направи извод, че за да е основателен искът, то кумулативно трябва да са налице следните четири предпоставки:
Първо, детето трябва да е навършило пълнолетие и да се обучава редовно в средно или висше учебно заведение. Това означава, че детето трябва да е навършило 18-годишна възраст и да е записано като учащо се в средно или висше учебно заведение единствено в редовна форма на обучение. По аргумент от противното от текста на чл. 144 СК, издръжка не се дължи, ако детето учи в задочна или дистанционна форма на обучение;
Второ, пълнолетното дете трябва да е до 20-годишна възраст, ако се обучава в средно учебно заведение, или до 25-годишна възраст за висше учебно заведение, в който срок то има правото да иска издръжка от своя родител. Тази предпоставка обвързва възможността за предявяване на иска по чл. 144 СК от ненавършване на определена възраст от детето. Ако то е навършило тази възраст, детето няма правото да предяви иска по чл. 144 СК;
Трето, пълнолетното дете не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Тази предпоставка дава две алтернативи – или детето не може да се издържа от доходите си, или от използване на имуществото си. Достатъчно е само една от тези алтернативи да е налице, за да бъде изпълнена предпоставката и да бъде изпълнено изискването по чл. 144 СК. Първата алтернатива е свързана с наличието на доходи, които детето има, но те са недостатъчни за осигуряване на нуждите му, свързани с провежданото обучение. Например, детето работи на минимална работна заплата, която обаче е недостатъчна да покрие нуждите му – наем на жилище, храна, ток, вода, транспорт и т.н. Втората алтернатива е свързана с наличие на имущество на детето, което обаче не може да бъде използвано за получаване на доходи за издръжка Например, детето притежава лек автомобил, лаптоп и колекция от книги, но те не могат да бъдат използвани за получаване на доходи, тъй като служат за задоволяване на неговите ежедневни нужди относно провежданото обучение. По друг начин обаче би стоял въпросът за тази алтернатива, например, ако пълнолетното дете притежава земеделски земи, получени по наследство от починал родител. В този случай би се задал въпросът дали това имущество не може да е предмет на договор за аренда в земеделието и получените доходи да послужат за задоволяване на нуждите на пълнолетното дете от издръжка;
Четвърто, родителите могат да дадат издръжка на пълнолетното дете без особени затруднения. Тази предпоставка е свързана с преценка на имущественото състояние на родителя, спрямо който се претендира издръжка. В съдебния процес трябва да бъде преценено какви възможности има този родител и дали при изплащане на издръжка за него няма да се създаде особено тежко положение, което да затрудни задоволяване на неговите нужди. Тази проверка в съдебния процес е въпрос на факти и тя трябва да се извършва самостоятелно за всеки отделен случай с оглед на активите и пасивите на родителя. Трябва да се изчислят активите (заплата, получаван наем от жилище), с които родителят разполага всеки месец, като от тях се извадят пасивите му за месец (заеми към банки, сметки за ток, вода, телефон, интернет, транспортни разходи, разходи за лекарства). След като се изчисли сумата, получена от изваждане на пасивите от активите, то трябва да се прецени дали оставащата сума позволява от нея да се присъди издръжка по чл. 144 СК, която да се заплаща без да застрашава интересите на родителя.
Предпоставките по чл. 144 СК трябва да се вземат предвид и с оглед на съдебната практика.
В съдебната практика нормата на чл. 144 СК се тълкува в смисъл, че издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.
В други решения е прието, че спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира допълнителен доход не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл. 144 СК, което изключва дължимостта й. В ППВС № 5/70 г. е посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В случая при установените от въззивния съд и безспорни доходи и имущество на бащата – ответник се налага изводът, че даването на издръжка на пълнолетното дете – ищцата, представлява особено затруднение за родителя по см. на чл. 144 СК. Затова ответникът не дължи издръжката по чл. 144 СК и искът следва да се отхвърли като неоснователен.
В практиката е прието също, че според чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
В допълнение на горното, трябва да се отбележи още, че съобразно чл. 149 СК може да се търси издръжка и за минал период от време:
Издръжка за минало време
Чл. 149. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
Видно от нормата на чл. 149 СК, този минал период от време е една година преди датата на предявяване на иска по чл. 144 СК. С оглед на спецификите на иска по чл. 144 СК, това означава, че пълнолетното дете може да претендира издръжка само за минал период от време, който отговаря на две изисквания. Първо, началото на 1-годишния период за минало време трябва да е след навършване на пълнолетие от детето. Второ, началото на този период от време трябва да е най-рано от датата, на която пълнолетното дете има активен статус на обучаващо се в редовно форма в съответното учебно заведение. Ако някое от тези изисквания не е изпълнено, пълнолетното дете не може да претендира издръжка за изминал период от време съобразно чл. 149 СК.