ВЪПРОС
За елементите на основанието за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
ОТГОВОР
По въпроса релевантна ли е по иска с пр. осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД възможността на надарения да дава поисканата му от дарителя издръжка, от която последният се нуждае, съд. практика е противоречива. В част от съд. решения – както и в обжалваното въззивно, се приема, че надареният дължи признателност и отговаря за поисканата му от изпадналия в трайна нужда от издръжка дарител до размер на подареното, което е в имуществото му. Задължението за издръжка в тези случаи се добавя от закона, при безвъзмездното отстъпване на нещо /вещ, ценни книги, пари/ от дарителя. Затова недаването й от получилия го надарен във всички случаи е непризнателност към дарителя, тъй като го оставя в беда и предпоставя отмяна на дарението и принудително за дарения връщане на дареното, с цел удовлетворяване нуждата на дарителя.
В други съдебни решения се приема, по аналогия със задължението за издръжка по закон – СК, че при трайна нужда на дарителя от издръжка и поискана такава, значение по иска с пр. осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД има и възможността на надарения да я дава. Тя се съпоставя с нуждата на дарителя така, че дареният да не изпадне в по-неизгодно материално положение от дарителя. Непризнателност, предпоставяща уважаване на отменителния иск има само когато надареният не дава на дарителя издръжката, която има възможност да даде.
ВКС на РБ, в този състав и на осн. чл. 291, ал. 1, т. 1 от ЗЗД намира за правилна първата практика: дареният е длъжен да дава поискана му от дарителя издръжка, от която последният се нуждае. Задължението е правно – законът го добавя, когато след даряване на имота е настъпило състояние на трайна нужда на отчуждителя от средства, според средната мярка за социалната среда, към която принадлежи и той ги е поискал от надарения. Размерът и периодът на издръжката зависят от трайността на нуждата и размера на подареното – издръжка се дължи докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното. До този размер дареният безусловно е във възможност да я дава, тъй като притежава подареното. Възможността му да я отделя от другите си доходи е без значение. Това, че дареният не разполага с парични средства за плащане на издръжката не сочи на обективна, освобождаваща го невъзможност да я дава – чл. 81, ал. 1 и 2 от ЗЗД.
Задължението за издръжка по закон – СК е нормативно установено, почива на посочена в закона семейна връзка и е строго лично, а размерът й зависи от нуждата на правоимащия и от възможностите на безвъзмездно задължения за нея – чл. 84 от СК, (отм.). Последното не е посочено и не важи за издръжката по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, която в контекста на основанието е израз на признателност за дарственото отстъпване на имота и се съизмерва с него. Искът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД не е за издръжка – надареният не може да бъде осъден да я дава до размер на подареното, но недаването й в доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер води до отмяна на дарението по иска с пр. осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, за да се избегне неоснователното обогатяване на дарения за сметка на нуждаещия се дарител.
Така РЕШЕНИЕ № 141 ОТ 10.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 2950/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС