Автор: адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,
доктор по гражданско и семейно право
1. Съгласно чл. 424 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Искът по чл. 424 ГПК е отрицателен установителен иск. Той предвижда извънреден способ за защита на длъжника при вече издадена и стабилизирана заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на нея. Длъжникът може да се защитава чрез предявяване на иска по чл. 424 ГПК както при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и при заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Видно от разпоредбата на чл. 424, ал. 1 ГПК, предпоставките за предявяване на иска са идентични на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Поради това и съдебната практика по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да намери приложение при тълкуване на разпоредбите на чл. 424 ГПК. Разликата между двата иска е, че искът по чл. 424 ГПК няма за цел да отмени влязло в сила съдебно решение. Той има за цел да осигури защита на длъжника спрямо едно незаконосъобразно производство по принудително изпълнение. Неговото успешно провеждане води до прекратяване на принудителното изпълнение срещу длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК.
Трябва да се подчертае, че предявяването на иска по чл. 424 ГПК не спира автоматично принудителното изпълнение. Изпълнителното дело обаче може да бъде спряно по реда на обезпечителното производство. Това може да стане както в условията на обезпечение на бъдещ иск, така и при вече предявен иск. За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия – чл. 432, ал. 1, изр. първо ГПК. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.
Гореизложеното дава принципна представа за някои основни положения при предявяване на иска на длъжника за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. В следващите редове на статията те ще бъдат доразвити, като бъдат представени в светлината на някои от по-съществените въпроси и отговори от съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС).
2. В т. 16 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, е поставен въпросът обусловена ли е преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 424 ГПК от значението на твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение. ВКС дава положителен отговор. За процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния интерес, съдът е длъжен да следи служебно. Допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение“, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. В противен случай би се образувало исково производство по чл. 424 ГПК, в което процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен. По същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор. Аналогично на съобразяването дали поисканото доказателство в хода на процеса е относимо към релевантните за спора факти, тази преценка е начална и обуславя допустимостта на производството, а не е въпрос по същество.
Ако в исковата молба ищецът не твърди да са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, съдът трябва да остави исковата молба без движение и да даде възможност на ищеца да уточни изложеното. Ако той не стори това и даденият срок от съда изтече, тогава делото трябва да бъде прекратено и исковата молба да бъде върната на ищеца – вж. Определение № 359 от 13.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2746/2017 г., IV г. о. на ВКС.
3. В Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о на ВКС, е поставен въпросът за пропускането да се подаде възражение от длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и разграничението между хипотезите на подаване на иск по чл. 424 ГПК и иска по чл. 439 ГПК. Според ВКС неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК или чл. 451, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. В този смисъл е и Определение № 804 от 19.11.2013 г. по ч. търг. д. № 3916/2013 г., I т. о. на ВКС.
4. В Определение № 120 от 09.03.2018 г. по ч. търг. д. № 276/2018 г., I т. о. на ВКС, е поставен въпросът за разликата в процесуалния ред при приложението на разпоредбите на чл. 424 ГПК и тези на чл. 423 ГПК. Посочено е, че когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение поради ненадлежно връчване на заповедта, тогава той не трябва да подава иск по чл. 424 ГПК. В този случай налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.
5. В Решение № 165 от 31.10.2013 г. по търг. д. № 1202/2011 г., I т. о. на ВКС, е поставен и въпросът за съотношението между иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и искът по чл. 424 ГПК. Приема се, че определеният в ГПК специален ред на защита на длъжника по чл. 424 ГПК, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим.
6. В Решение № 6 от 21.01.2016 г. по търг. д. № 1562/2015 г., I т. о. на ВКС, е изяснен въпросът за стабилитета на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и принципната недопустимост на последващо оспорване на вземането от длъжника. Изрично е посочено, че оспорване по исков ред е допустимо само при предявяване на исковете по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. В съдебния акт е прието, че задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират – така Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. търг. д. № 886/2010 г., I т. о. на ВКС, в което ясно са отграничени хипотезите на новооткрити обстоятелства и доказателства и новонастъпили след заповедта за изпълнение факти, както и Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о. на ВКС). Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим – Определение № 480 по ч. гр. д. № 221/10, ІV г. о. на ВКС. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск – Решение № 207 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 7030/2014 г., IV г. о. на ВКС, извън специалните хипотези на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение (исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й) обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й. Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано (т. 17 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015 г. по търг. д. № 469/2012 г., І т. о. на ВКС).
7. В Решение № 55 от 16.09.2013 г. по търг. д. № 723/2011 г., II т. о. на ВКС, е поставен въпросът за процесуалните предпоставки за предявяване на иска по чл. 424 ГПК. Оспорването по исков ред на вземането по заповедта за изпълнение в хипотезите по чл. 424 ГПК е допустимо при наличието на две кумулативни предпоставки. Първата предпоставка е заповедта за изпълнение да се ползва със стабилитет, която настъпва като последица от неподаване на възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по заповедта. Втората предпоставка е свързана с императивното изискване оспорването на ликвидността и изискуемостта на вземането да е основано на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на длъжника и последният да не е могъл да ги посочи или да се снабди с тях в срока по чл. 414 ГПК.
8. В Решение № 77 от 13.06.2014 г. по търг. д. № 2172/2013 г., II т. о. на ВКС, е засегнат въпроса за срока, в който искът по чл. 424 ГПК може да бъде предявен. Прието е, че съгласно действащата процесуална уредба, една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК – намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, който е посочен изрично в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно – в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
9. Горното положение е доразвито и в Решение № 360 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1449/2009 г., IV г. о. на ВКС. В него е поставен въпросът за предявяване на иска по чл. 424 ГПК при погасяване на вземането поради изпълнение. Прието е, че правният интерес да бъде съдебно отречено едно парично вземане не отпада в момента, в който вземането бъде погасено поради изпълнение. В чл. 424, ал. 2 ГПК изрично е посочено, че този иск може да бъде предявен до една година от погасяване на вземането или този преклузивен срок касае само подаването на исковата молба в първоинстанционния съд.
10. В Решение № 165 от 22.12.2014 г. по търг. д. № 1784/2013 г., II т. о. на ВКС, е разгледан казус, относим към хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на банка при липсата на валидно упражнено право кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем спрямо поръчител и правото на длъжника да предяви иск по чл. 424 ГПК. В съдебния акт е прието, че значение за решаване на този въпрос има т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС., съобразно която: „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”. В конкретния казус е прието, че в случая по делото е безспорно, че банката не е уведомила ищеца (поръчителя) за обявяването на процесния договор за кредит, обезпечен от него с поръчителство, за предсрочно изискуем. С оглед разрешенията в цитираното тълкувателно решение, подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, доколкото на същия не се изпраща препис от заявлението. Следователно, посочените факти налагат категоричния извод, че банката-кредитор не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуемост, поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК не е налице изискуемо вземане за заявените суми. Ето защо, предявеният от длъжника-поръчител иск по чл. 424, ал. 1 ГПК, чиято допустимост произтича от наличието на новооткрито за него обстоятелство – признанието на банката за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, е основателен и подлежи на уважаване.
11. В Определение № 262 от 31.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2375/2013 г., I г. о. на ВКС, е поставен въпросът за съдържанието на понятието за новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК. Даден е отговор и на въпроса дали съдебната практиката може да представлява новооткрито обстоятелство.
В съдебния акт е прието, че новите обстоятелства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по реда на чл. 424 ГПК следва да са свързани с фактическата страна на конкретния правен спор (с осъществяването на факти от действителността, имащи значение за конкретния правен спор), т.е. с възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение. Само ако в исковата молба са изложени твърдения за осъществяването на такива обстоятелства, респ. за наличието на доказателства, установяващи съществуването им, може да се приеме, че предявеният иск е допустим. Преценката дали се поддържа наличието на новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства в посочения по-горе смисъл касае допустимостта на предявения по реда на чл. 424 ГПК иск. Практиката на съдилищата, вкл. и на ВКС по приложението на определена правна норма, не представлява подобно обстоятелство, тъй като не касае осъществяването на факт от обективната действителност, който да има значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на конкретни правни субекти, нито представлява ново писмено доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК, тъй като не удостоверява съществуването на такива факти. Позоваването на промяна в съдебната практика, вкл. на постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения, както и на тълкувателни решения, не представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК.
12. Като извод от гореизложеното може да се посочи, че искът по чл. 424 ГПК е извънреден способ за защита на длъжника. Той се предявява при наличието на специфични законови предпоставки и в законовоустановен преклузивен срок. При неговото предявяване и разглеждане трябва да се съобразяват както особеностите на буквата на закона, така и тълкуването на чл. 424 ГПК в съдебната практика на ВКС.