Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
Отговорността на управителя за вреди, причинени на търговското дружество от неговото управление, е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното му правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона – като негов органен представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и имуществото търговеца. Тя е неограничена и резултатна – възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им размер на вредите, които дружеството реално е претърпяло вследствие лошото управление. В това число се включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или бездействие – неупражнен контрол от страна на управителя на дружеството е причинен неоправдан разход, загуба или липса на материални активи или парични средства. При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на дружеството. Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане и доказването й като факт е в тежест на ищеца по иска по чл. 145 ТЗ, последният следва да установи не само извършеното от самия него такова счетоводно отразяване, а и че то е редовно и документално обосновано. В този смисъл при твърдяно намаляване на патримониума на търговското дружество поради необоснован разход или от липса на парични средства, настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи, че те са били осчетоводени в баланса на дружеството, а е необходимо да са налице и съответни първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол за резултат от инвентаризация, сравнителна ведомост, приходни и разходни касови ордери и др./, въз основа на които е извършено осчетоводяването на липсата, респ. – на вземането от управителя. Вътрешната ревизия и инвентаризацията са средство за постигане на такава обоснованост, доколкото целта им е чрез извършването на пълна или частична проверка да бъде установено по обективен начин съответствието между документалното и фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския субект към определен момент, което се установява от нарочна комисия, назначена от ръководителя на предприятието, която отразява резултата от проверката в съответен писмен първичен счетоводен документ /протокол/, служещ като основание за по-нататъшните счетоводни записвания. В частност на такава проверка с посочените цели подлежи и касовата дейност на материално-отговорните лица. Проверката, включваща съпоставяне на приходните, разходните касови ордери и други платежни документи с отразяванията, извършени в касовата книга и регистъра за движението на паричните суми по банковите сметки, също се извършва от назначена от управителя комисия, която изготвя акт за касова наличност. Именно актовете, с които проверките приключват, като обективно съставени и съдържащи констатации за евентуални разлики между документалното и фактическото имуществено състояние, са основание за счетоводното отразяване на липси и вземания и съответно – за търсене на имуществена отговорност за вреди от тези липси от съответните лица било по реда на Кодекса на труда – за материално-отговорните лица или по Търговския закон – за управителите на дружества. За разлика от обикновеното материално-отговорно лице, което изпълнява конкретно възложени му от работодателя функции по събиране, съхраняване и отчитане на стоково-материални ценности, след като такива са му заприходени по съответния ред, управителят отговаря за цялостната дейност на дружеството, включително и за разплащания с контрагенти на дружеството, при което определен вид актив може да послужи за погасяване на пасив или да бъде трансформиран в друг вид актив. Поради това ангажирането на отговорността на управителя за вреди от липси изисква извършването на пълна /а не частична, каквато е проверката за касова наличност, за която отговаря конкретно касиерът като МОЛ/ проверка на имущественото състояние на дружеството. Тъй като ГПК не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които може да бъде установявана липсата като вреда, вследствие недостиг на стоково-материални ценности или парични средства с неустановен произход към определен релевантен момент, ревизионният акт или протокола за инвентаризация са годно и необходимо, но не единствено средство за доказване. Последното може да бъде извършено и чрез експертиза в хода на производството, която обаче следва да извърши цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника по иска по чл. 145 ТЗ и, чието съществуване е безспорно между страните по делото.
Вж. РЕШЕНИЕ № 142 ОТ 28.07.2017 Г. ПО Т. Д. № 1945/2016 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС