ВЪПРОС
При необоснованост на заключението на вещото лице длъжен ли е съдът служебно да упражни правата си по чл. 200, ал. 3 ГПК и да назначи друго вещо лице ?
ОТГОВОР
Въпросът е конкретизиран от настоящия състав, в съответствие с правомощията му , съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в относимост към конкретно поддържания от страната касационен довод за порок на заключението / стр. 6, пар.1 от касационната жалба /. Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – мотиви към т.3.
По правния въпрос :
Съгласно постановките на т. 3 от ТР № 1/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год. на ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал.1 ГПК /отм./ вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. В негово изключително правомощие, обаче, по силата на чл.202 ГПК, е да възприеме или не заключението на вещото лице, независимо дали страните са направили възражения срещу него, извършвайки самостоятелна преценка за обосноваността му. Във всички случаи – възприемайки или не експертното заключение, според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Това му задължение е проявление на основните принципи на гражданския процес – за служебното начало и за установяване на истината, въведени съответно с чл.7 ГПК и чл.10 ГПК, чрез които законодателят е повелил на съда да следи както за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, така и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за решаването му / решения по т.д. № 806/2009 г. на ІІ т.о., т.д. № 2637/2015 на II т.о., т.д.№ 408/2010 г. на І г.о. на ВКС и др. /.
Така Решение № 87/03.07.2024 г. по т.д. № 2311/2022 г. на I ТО на ВКС