Съгласно чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство по делото, а следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях. Основните критерии въз основа, на които съдът трябва да преценява доказателствената сила на заключението са посочени в чл. 201 от ГПК (уреждащ допускането на допълнително или повторно заключение) и са неговата пълнота и яснота, а също така и неговата обоснованост. Съгласно първия от тези критерии заключението трябва да дава пълни и ясни отговори на въпросите, за които е допусната експертизата, по начин, че да не се налага извличането на отговора или на липсваща част от него чрез тълкуването на посоченото от вещото лице или чрез правенето на предположение в каква насока и какъв точно е даденият от същото отговор на въпроса. Също така заключението на вещото лице трябва да съдържа отговор на всички поставени от съда и страните въпроси. Вторият критерий е обосноваността на заключението, което означава, че вещото лице не само трябва да даде отговор на поставените му въпроси, но трябва и да мотивира изводите си, като посочи защо дава тези отговори и как е стигнало до тях. Двата критерия са свързани, тъй като обосноваността на заключението на вещото лице е предвидена с оглед на възможността съдът и страните да проверят правилността на заключението, което пък от своя страна изисква те да са наясно с дадените от вещото лице отговори на поставените му въпроси. Проверката на заключението се извършва не само чрез оценка на изложените в него мотиви на вещото лице за даване на приетия от него отговор на поставения му въпрос, но и чрез съпоставката му с останалите писмени и гласни доказателства по делото, а също така и с оглед на неговата документираност-дали същото се потвърждава от останалите по делото доказателства и дали почива на обективни факти, документи и други, които биха могли да бъдат проверени от съда и страните. Във връзка с това съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице (дори то да не е оспорено от страните), като е задължен да мотивира извършената от него оценка на заключението чрез излагане на мотиви защо го възприема или не. Когато съдът не възприема заключението на вещото лице той може вземайки предвид данните от същото сам за формира други крайни изводи, като при това обаче изложи подробно начина, по който е достигнал до тях, като това трябва да бъде направено ясно и разбираемо, за да може да бъде разбрано и оспорвано от страните, съответно проверено по пътя на обжалването. При наличието на противоречиви заключения по един и същи въпрос съдът е задължен да обсъди и оцени същите в съвкупност с останалите събраните по делото доказателства, като с оглед на това възприеме едно от тях, а в мотивите към решението си обоснове тази своя преценка и посочи защо възприема едното заключение, а другото не.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че е унищожаем договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Лицето не може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си. Тези две предпоставки са дадени алтернативно, но не е изключено и кумулативното им съществуване. Посочената в разпоредбата невъзможност може да бъде продължителна или краткотрайна, като трябва да е последица на физиологично или психично състояние на лицето, което може да се дължи на различни причини. Във всички или в повечето от случаите установяването на това състояние изисква притежаването на специални знания, поради което се изисква назначаването на вещо лице. Това вещо лице дава заключение за това налице ли е физиологично или психично състояние на лицето, което може да се отрази на възможността му да формира правно валидна воля и каква е степента, в която състоянието може да повлияе в тази насока. Наличието на такова състояние представлява медицинския критерии, наличието на който е една от предпоставките за унищожаемостта по чл. 31 от ЗЗД, като само то обаче не е достатъчно за това. За да бъде унищожаем договорът на посоченото основание е необходимо волята на страната действително да е била опорочена, като физиологичното или психичното й състояние действително да я е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и то към момента на сключването на договора. Преценката за това е предоставен на съда, който не може да бъде заместен от заключението на вещото лице. Съдът трябва да изгради извода си в тази насока, чрез преценка на данните по делото относно обстоятелствата, преди и към момента на сключване на договора, изразените от страните по него становища и воля, всички останали обстоятелства, които в конкретния случай биха имали значение за възможността на страната, свободно и без външна намеса да формира своята воля, а също така и от съдържанието на договора-чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Тези обстоятелства представляват юридическия критерий, въз основа на който трябва да се прави извод за наличието на хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Двата критерия-медицинския и юридическия са взаимосвързани и подлежат на едновременно разглеждане в производството по иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД. Поради това заключението на съдебномедицинската експертиза представлява само едно от доказателствата в производството и трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по делото доказателства. Същото не е обвързващо съда и само въз основа на него не може да се прави извод, че към момента на сключването на договора страната не е могла да разбира или да ръководи действията си, ако това противоречи на останалите доказателства.
Така Решение № 50028/11.09.2023 г. по гр.д. № 3773/2021 г. на IV ГО на ВКС