Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, едноличен търговец, ЕТ, вписване, регистрация, дейност, имущество
Търговският закон урежда правното положение на едноличните търговци. Те са дееспособни физически лица, които се регистрират като търговци и извършват търговска дейност по занятие. Едноличният търговец участва самостоятелно в правния мир, участва в търговския оборот, сключва търговски сделки, въз основа на които придобива търговски права и задължения.
Едноличният търговец е задължен да се регистрира като търговец в ТРРЮЛНЦ и притежава всички правни белези, за да се квалифицира като самостоятелен субект на правото, а именно – фирма, седалище, предмет на дейност и подлежи на регистрация.
Дейността, която се извършва от страна на едноличния търговец, може да бъде всякакъв вид, освен изрично забранената от закона. Ограничение са предвидени по отношение на дейности, които са държавен монопол, и дейности по силата на Закон за кредитните институции и Кодекса на застраховането.
По отношение на правосубектността на едноличния търговец са налице определени специфики. Едноличният търговец се вписва в публичния регистър с цел да участва в търговски правоотношения като страна. Оттук следва изводът, че правосубектността на едноличния търговец не е различна от правосубектността на физическото лице. Регистрацията е законово изискване за възникването на права на търговеца, а няма за правна последица възникването на нов правен субект. Регистрацията и придобиване на качеството „търговец“ от физическото лице може да се разгледа като едно разширяване на правосубектността на лицето.
Имуществото на едноличния търговец не е обособено от това на физическото лице. Това води до извода, че едноличният търговец е носител едновременно на търговски и граждански права и задължения по всякакъв вид имуществени отношения – търговски и граждански. Въз основа на тази своя правна характеристика, едноличният търговец дори и да преустанови търговската си дейност и се заличи от ТРРЮЛНЦ, продължава да отговаря с цялото си имущество пред своите кредитори.
Едноличният търговец може да предявява и срещу него могат да се предявяват искове, може да участва като страна в граждански и административни съдебни процеси. Така например той може да претендира обезщетение на основание чл. 52 ЗЗД, може да предявява искове по ЗОДОВ. От друга страна, когато е предявена претенция срещу едноличния търговец и той е призован като ответник – трябва да се счита, че конституираното лице е физическото лице. Това, че се прави конкретизация дали се призовава едноличния търговец или физическото лице, е с цел да се посочи какви правни последици ще настъпят в правния мир, а не трябва да се тълкува като разграничение на два отделни субекта.
Едноличният търговец е страна по сделки и е носител на права и задъжления, възникнали във връзка с участието в търговския оборот. Тези права и задължения се разграничават от правата и задълженията, които се придобиват вследствие на сделки, сключвани от него в качеството си на физическо лице. Именно поради това вещните права, придобити от едноличен търговец, който в лично качество е съпруг, са лични. Това имущество е обособена и отделна част от съпружеската имуществена общност.