ВЪПРОС
За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства.
ОТГОВОР
Отговорът на въпроса: „За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства“ е обусловен от характера и целта на института по чл. 134, ал. 1 ТЗ за задължаване по съдружниците в ООД по решение на общото събрание да направят допълнителни парични вноски за определен срок.
Задължаването на съдружниците по реда на чл. 134, ал. 1 ТЗ да внесат допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ представлява способ (средство) за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност за преодоляване на икономически трудности на дружеството с временен характер. Облигационното правоотношение не произтича от договор и по отношение на него не се прилагат правилата относно недействителността на сделките. На контрол за законосъобразност по реда на чл. 74 ТЗ подлежи решението на общото събрание на основание чл. 134, ал. 1 ТЗ. Когато съдружникът е гласувал против решението по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, задължението има характер на принудително кредитиране на дружеството от този съдружник. Неизпълнението на задължението за внасянето на допълнителната вноска в случай, че негласувалият съдружник не е упражнил правото си на напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ, е основание по чл. 126, ал. 3, т. 4 ГПК за неговото изключване.
Законът е предоставил в дискрецията на общото събрание на съдружниците да определи в какъв размер и за какъв срок да бъдат вноските и дали да бъде уговорено заплащането на лихви от страна на дружеството. В компетентност на общото събрание като въпрос по целесъобразност на решението е определянето размера на срока, който може да е в полза на дружеството, на съдружниците или и на двете страни.
За взимане на законосъобразно решение по чл. 134, ал. 1 ТЗ обаче е необходимо да съществува реална нужда от извършването на допълнителните парични вноски с оглед покриване на конкретни загуби и при временна необходимост от парични средства. Реалната нужда от извършване на допълнителните парични средства е материалноправна предпоставка за решението по чл. 134, ал. 1 ТЗ и нейното наличие не е въпрос на целесъобразност на решението (в същия смисъл – решение № 26/02.04.2009 г. по т.д. № 533/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Реалната нужда от преодоляване на конкретните икономически затруднения на дружеството и времето, което е необходимо за тяхното преодоляване, са обстоятелства от значение за размера на срока, за който с решението на О. по чл. 134, ал. 1 ТЗ съдружниците се задължават да кредитират дружеството. Определянето на срок, който очевидно не е адекватен на времето, необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства, не съответства на смисъла и на духа на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ за финансиране по изключение на дружеството за преодоляване на икономическите трудности с временен характер. Не отговоря на целта на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ задължаването на съдружниците за срок, надхвърлящ многократно времето, необходимо за преодоляване на затрудненията. По изложените съображения определянето на осн. чл. 134, ал. 1 ТЗ на срок, който очевидно не съответства на времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства, е в противоречие със закона, поради което съдът е компетентен при проверка по иск по чл. 74 ТЗ да осъществи контрол за законосъобразност на решението. Отделен е въпросът, че решението за определяне на очевидно необосновано дълъг срок за връщане на паричните вноски би могло да се използва от останалите съдружници за предизвикване прекратяване участието в дружеството на негласувал за това решение съдружник с миноритарен дял на основание чл. 134, ал. 2 ТЗ, респ. за неговото изключване по чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ.
Така РЕШЕНИЕ № 342 ОТ 12.12.2018 Г. ПО Т. Д. № 152/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС