адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
Резюме: Статията щрихира основните моменти при търсене на отговорност по Закона за защита от домашното насилие. Тя представя отговори на въпросите за това какво трябва да се разбира под термина домашно насилие, кои лица могат да търсят отговорност по реда на Закона за защита от домашното насилие, за възможността на пострадалото лице да иска от съда веднага издаване на заповед за незабавна защита, какви мерки за защита са предвидени в закона. Статията не претендира за изчерпателност. Тя има за цел единствено да даде информация на пострадалите лица, които при реализиране на своите права, според мен, следва задължително да потърсят специализирана адвокатска, медицинска и психологическа помощ и съдействие.
Ключови думи: защита от домашно насилие, пострадало лице, мерки за защита от домашно насилие, заповед за незабавна защита, Закон за защита от домашното насилие, адвокат, Пловдив.
Основният закон, който урежда защитата от домашно насилие, е Законът за защита от домашното насилие. В него е уредена процедура, която предоставя възможност на пострадало лице, жертва на акт на домашно насилие, да потърси защита от съда, която да му предостави бързи и ефективни мерки на закрила.
При търсене на защита от домашно насилие пострадалото лице трябва да е наясно, че според закона домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Предвид дадената легална дефиниция, може да се направи извод, че домашно насилие е не само физическото посегателство върху личността на пострадалото лице (пълнолетно лице или дете), но и психическият тормоз върху едно лице, както и икономическият натиск, основан на финансово по-силната страна на едно лице над друго. Тези разновидности на домашното насилие имат множество форми и особености, поради което те трябва да се преценяват съобразно спецификите на всяка една ситуация.
Домашно насилие може да има не само спрямо съпруг или дете по време на брака. Такова може да се извърши спрямо лица в родствена връзка – както роднини по права линия (напр. пълнолетни деца спрямо своите родители), така и по съребрена линия (напр. братята и сестрите, чичо и племенниците, първите братовчеди).
Домашно насилие може да е налице и спрямо бивши съпрузи. Без значение е на какво основание е прекратен бракът – напр. развод по взаимно съгласие, развод по исков ред, унищожаване на брака и т.н.
Домашно насилие е възможно да съществува и при ситуацията, в която две лица живеят в хипотезата на фактическо съпружеско съжителство. В този случай е достатъчно да се установи, че двете лица живеят в едно домакинство. Може да се приеме, че е налице фактическо съпружеско съжителство и при осъществяване на контакти между лицата, отличаващи се с висок интензитет, в определено жилище, макар чисто формално те да живеят в отделни домакинства.
Лице, което може да търси защита от домашно насилие по съдебен ред, е:
- съпруг или бивш съпруг;
- лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
- лице, от което има дете;
- възходящ;
- низходящ;
- лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
- лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
- настойник, попечител или приемен родител;
- възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
- лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Мерките за защита от домашното насилие, които съдът може да наложи, са:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
- временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
- насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Мерките по т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца, докато мярката по т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения. Във всички случаи съдът с окончателното решение до делото налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Молбата на пострадалото лице се подава до компетентния съд в срок до един месец от акта на домашно насилие. Тя има определени от закона реквизити и е желателно да бъде изготвена и подадена от адвокат. Молбата се завежда в специален регистър с отделна поредна номерация (индекс) на делата и се разпределя в деня на постъпването. Към молбата на пострадалото лице се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие, която също е желателно да бъде изготвена и подадена от съда от адвокат.
Пострадалото лице от акт на домашно насилие може да иска от съда незабавно, в рамките на 24 часа от сезирането на съда с молба, издаване на заповед за незабавна защита. Целта й е да предостави бърза и ефективна защита на пострадалото лице. Заповедта за незабавна защита се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи. Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция „Социално подпомагане“. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
След издаване на заповед за незабавна защита, съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. В насроченото съдебно заседание съдът може да събира всякакви доказателства.
Съдът се произнася с решение в открито заседание. При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита. Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
В заключение трябва да се посочи, че редът за търсене на защита по Закона за защита от домашното насилие не изключва търсенето на отговорност и по други закони. Както изрично е посочено в закона, може да бъде търсена още гражданската (имуществена), административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.