адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,
доктор по гражданско и семейно право
В някои случаи търговецът може да притежава ценна информация, която да му предоставя предимство пред конкурентите на пазара. Такава информация може да е търговска тайна по смисъла на Закона за защита на търговската тайна. Тази информация може да има стратегическо значение, което да се окаже решаващо за заеманото от него място на пазара, тъй като нейното притежание и невъзможност да се ползва от другите търговци ще определи конкурентоспособността на съответния бизнес. Така на практика търговската тайна се оказва решаваща за бъдещото преди всичко на стартиращите и бързо развиващите се компании на пазара. Тя е от значение и за вече наложилите се компании, които имат за цел да запазят своята лидерска позиция. Тук мога да се посоча, неизчерпателно, няколко примера за информация, която може да е търговска тайна:
- компютърни програми;
- компютърни приложения и приложения за телефони;
- интерфейси;
- софтуерни алгоритми;
- проекти за база данни и конфигурации;
- проекти и идеи за търговски марки;
- проекти за брандиран бизнес, предлагащ стоки и услуги на пазара;
- формули;
- съставки;
- рецепти за производство на храни и напитки;
- списъци на клиенти или доставчици;
- бизнес планове и пазарни проучвания и стратегии;
- методи за презентиране и продажба на продукти на потребители;
- методи или алгоритми за подобряване на решения, производствени операции, продукти или услуги;
- дизайн на продукт или услуга;
- системи за подобряване на ефективността и качеството на съществуващи механизми или системи на машини (например компютърни програми, системи за роботи и т.н.),
- ценно ноу-хау и др.
В горепосочените примери, ако информацията може да се квалифицира като търговска тайна по смисъла на Закона за защита на търговската тайна, тя трябва да бъде юридически защитена чрез сключване на договори за неразпространение на търговската тайна. Важно е търговецът да осъзнае принципната идея на договорите за неразкриване на търговска тайна и тяхната икономическа стойност, а именно: Когато търговецът притежава ценна информация, идея или бизнес стратегия, която може да му позволи да има икономическо предимство пред своите конкуренти, той трябва да защити тази информация като търговска тайна. Тя трябва да остане на разположение единствено за нуждите на неговия бизнес. Поради това всяко лице, което има достъп до търговската тайна, трябва да бъде правно обвързано чрез договор, като по силата на този договор се задължи да не предоставя или разпространява по какъвто и да е начин станалата му известна търговска тайна.
В световен мащаб най-известните търговци, които пазят своите търговски тайни чрез сключване на договори за неразпространение на търговска тайна, са:
- THE GOOGLE SEARCH ALGORITHM – търсачката на Google е най-популярната интернет търсачка в света. За да защити своя продукт, компанията защитава своя компютърен алгоритъм като търговска тайна. Това позволява на компанията да запази своята водеща роля в интернет пространството. Гъгъл непрекъснато продължава да усъвършенства своя алгоритъм, като защитава подобренията в него чрез сключване на договори за неразпространение на търговска тайна с всяко лице, което разработва нововъведения;
- COCA-COLA – компанията пази съставките за рецептата за производство на прочутата напитка като търговска тайна. Тя избира да не патентова тази информация, тъй като това би разкрило пред конкуренцията нейната търговска тайна. Това се оказва правилен бизнес подход, който и до днес не позволява на конкурентите да изместят Coca-Cola от нейното монополно положение на пазара;
- KENTUCKY FRIED CHICKEN (KFC) – KFC защитава своята оригинална рецепта като търговска тайна. За целта компанията предоставя частично информация на две други компании, които произвеждат отделно част от съставките за рецептата, след което те се смесват. Така нито една от двете компании няма пълната информация за това какво точно съдържа рецептата, като в същото време и двете компании подписват договори за неразпространение на търговска тайна и нямат право да предоставят каквато и да е информация на трети лица;
- LISTERINE – формулата за производство на популярната марка вода за уста първоначално е защитена като търговска тайна. Като търговска тайна изобретателят на формулата сключва договор за ползване на информацията и нейното неразпространение с друг търговец, който се задължава да извършва огромни плащания на изобретателя на формулата. Такива плащания се извършват и до днес, макар впоследствие формулата да е била патентована след сключване на договора и търговската тайна да е била разкрита.
Горните примери недвусмислено показват, че благодарение на договорите за неразпространение на техните търговски тайни търговците успяват да запазят уникалността на предлагания на пазара продукт вече десетки години, като по този начин предотвратяват навлизането на пазара на конкуриращи продукти със същото високо качество и стойност. Тази защита на търговската тайна им осигурява огромни печалби, както и монополно положение на глобалния пазар.