ВЪПРОС
От кой момент започва да тече погасителната давност за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик?
ОТГОВОР
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че погасителната давност по вземания за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик, започва да тече от момента на извършване на подобренията.
Разрешението, дадено от ВКС в хипотеза на предявени вземания за присъждане на обезщетение за подобрения, извършени от владелец в чужд имот, както и за подобрения, извършени от съсобственик, но в качеството му на владелец на идеалните части на останалите съсобственици, не може да намери приложение, тъй като съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствен имот без съгласието на останалите съсобственици, но и в свой интерес, няма качеството „владелец“ по отношение на идеалните части от имота, притежавани от другите съсобственици. По отношение на тези идеални части той упражнява държане, поради което приложение при определяне на началния момент, от който започва да тече погасителната давност, следва да намери правилото на чл.114 ЗЗД.
Както ОСГК на ВКС приема в ТР №85 от 02.12.1968г. по гр.д.№149/1968г., ако съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, който държи частите на останалите съсобственици, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици. Според приетото в ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., само за вземанията на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба. Както се сочи в мотивите към ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., т.VI.13, приложение и в отношенията по повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира правилото на чл.114, ал.1 ЗЗД, като с оглед особеностите, с които се характеризират правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил подобренията, и собственика на имота, в тези хипотези с оглед общия смисъл на закона и справедливостта следва да се приеме, че изискуемостта на вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент, а именно от момента на прекъсване на владението. За останалите случаи обаче в т.VII e прието, че запазва действието си вече посоченото по-горе ТР №85/1968г. Следователно в останалите случаи на извършени подобрения в съсобствен имот, когато извършилият подобренията съсобственик има качеството „държател“ спрямо идеалните части на другите съсобственици, приложение следва да намери общото правило на чл.114, ал.1 ЗЗД, а не предвиденото в т.VI.13 на ППВС №6/1974г. изключение. В този смисъл са изразявали становища тричленни състави на Първо ГО на ВКС при произнасяне по същество по спорове за присъждане на обезщетение за подобрения, разгледани по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД – решение №41/24.02.2014г. по гр.д.№6652/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №65/19.07.2017г. по гр.д.№3114/2016г. на Първо ГО на ВКС; решение №160/05.12.2019г. по гр.д.№948/2019г. на Първо ГО на ВКС.
Становището на тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС, изразено в решението, постановено по гр.д.№172/2009г., според което вземанията на съсобственика спрямо останалите съсобственици за извършени подобрения в съсобствения имот във всички случаи стават изискуеми от момента на поканата и това е началният момент, от който започва да тече давността, не може да бъде споделено по изложените по-горе съображения. Още повече, в определение №872/23.07.2009г., постановено по гр.д.№172/2009г., с което въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е било допуснато до касационно обжалване, е посочено, че въпросът относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик е разрешен в противоречие с ППВС №6/1974г., като в постановеното по делото решение е прието, че подобренията за извършени от съсобственика в качеството му на държател на частите на останалите съсобственици и приложение следва да намерят правилата на чл.59, ал.1 ЗЗД, по отношение на която хипотеза обаче Пленума на ВС в ТП №6/1974г. препраща към разрешението, дадено с ТР №85/1968г.
Така Решение № 72/01.10.2020 г. по гр.д. № 3485/2019 г. на I ГО на ВКС