ВЪПРОС
Може ли да се придобие недвижим имот с недобросъвестно владение в продължение на 10 години, което да се осъществява спрямо лице, което е поставено под пълно запрещение?
ОТГОВОР
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Разпоредбата на ал. 3 на същия член предвижда, че вместо поставените под пълно запрещение лица, и от тяхно име, правни действия извършват техните настойници. В същия смисъл е и чл. 164, ал. 3 СК, съгласно който настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.
Настойникът се явява законен представител на поставеното под пълно запрещение лице, който действа вместо него и от негово име (чл. 3, ал. 2, във вр. с чл. 5, ал. 3 ЗЛС.
Придобиването правото на собственост на един недвижим имот по силата на упражнявано давностно владение е уредено в чл. 79 ЗС. Законодателят не е предвидил забрана за този оригинерен придобивен способ в случаите, когато владението се упражнява срещу недееспособно лице. Обратното – от разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД, която намира приложение съгласно чл. 84 ЗС и по отношение на придобивната давност, следва несъмненият извод, че принципно може да бъде придобита по давност вещ на поставено под пълно запрещение лице, но такава не тече за времето, през което няма назначен настойник, както и 6 месеца след назначаването на такъв.
Фактическият състав на придобивната давност, според ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, включва като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Владението следва да е упражнявано явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено. Субективното знание на собственика относно наличието на упражнявано владение върху имота му поначало не е елемент от фактическия състав на придобивната давност. Когато фактическата власт върху чужд имот е установена при начална липса на правно основание (т. нар. завладяване), не се поставя изискването владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се зачете изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, като завършващо фактическия състав на придобиването чрез давностно владение. В тази хипотеза според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. Когато обаче упражняването на фактическа власт е започнало като държане, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена; за да се приеме в този случай, че е налице промяна на държането във владение, упражняващото фактическата власт лице следва открито и недвусмислено да демонстрира промяна в намерението за своене на имота (interversio possessionis) спрямо собственика (в този смисъл е задължителната практика на ВКС и практиката по чл. 290 ГПК: ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г., ІІ г. о., решение № 144/02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г., ІІ г. о., решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г., І г. о., решение № 9/10.03.2020 г. по гр. д. № 1440/2019 г., ІІ г. о. и др.). С оглед изложеното по-горе, в случаите, когато последният е поставен под пълно запрещение, промяната в намерението следва да бъде демонстрирана по начин, че да се възприеме от неговия настойник.
Така Р. № 109/16.10.2023 г. по гр.д. № 3708/2022 г., II ГО на ВКС