Ключови думи: тълкувателно решение на ВАС, отказ, водач на МПС, наркотици, алкохол, нарушение, обжалване на накзателно постановление, акт за установяване на административно нарушение, адвокат от Пловдив.
Въпрос:
„Отказите по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта две самостоятелни нарушения ли са или едно нарушение, и ако са две нарушения приложима ли е нормата на чл. 18 ЗАНН?“
Отговор:
Поставеният въпрос е свързан с тълкуването и прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Съгласно посочената разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма – хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Не е спорна субективната страна от фактическия състав на нарушението. Отговорността на физическите лица, имащи качеството „водач“ на описаните в нормата ППС-та, е виновна.
За да се отговори на поставения за тълкуване въпрос, следва да се определи колко са визираните в разпоредбата административни нарушения, за които санкционната ѝ част предвижда налагането на кумулативно предвидените административни наказания. Спорен е въпросът относно деянието, като елемент от обективната страна на състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по конкретно дали при наличието на направени откази за проверка/изследване за алкохол и за наркотици е налице едно нарушение или в този случай деецът извършва две отделни нарушения.
От разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът, лицето същото следва да притежава качеството „водач“ на МПС, трамвай или самоходна машина. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в от § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Граматическият анализ и използваната законодателна техника чрез въвеждане в текста на разпоредбата на алтернативните съюзи „и/или“, свързващи отделните изрази, ясно и недвусмислено показват нормативно закрепеното разграничение, използващо за база различния предмет на проверката/изследването. В първия случай се проверява/изследва употребата на алкохол и концентрацията му в кръвта на водача, а във втория – употребата на наркотични вещества или техни аналози. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания.
Понятията „алкохол“ и „наркотични вещества“ (техни аналози) присъстват в множество разпоредби на Закона за движението по пътищата. Законодателят е провел в цялата относима правна уредба ясна диференциация между двете понятия, въвеждаща и на нормативно ниво ноторно известното различие между двете вещества (субстанции), обусловено от техните характеристики и произход. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) „алкохол“ е етилов алкохол, като определение на последното понятие се съдържа в чл. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове. Понастоящем в допълнителната разпоредба на общата част на Наказателния кодекс не се съдържа легална дефиниция на понятието „наркотични вещества“ (преди такава бе налице в чл. 93, т. 16 НК), но това понятие е определено в § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите като „всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм“, а т. 17 дефинира „аналог“ като всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата е въведена изрична забрана за лицата, употребили наркотици, да управляват пътно превозно средство. Такава забрана е предвидена и за водачите, употребили алкохол, но само при установена концентрация в кръвта над 0,5 промила. В член 174, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина този, който ги управлява с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. В чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Констатираното при проверките/изследванията управление на МПС след употреба на алкохол с ниво на концентрация в кръвта над 1,2 промила или след употребата на наркотични вещества/техни аналози са инкриминирани в чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс. В ал. 2 е въздигнато в състав на престъпление и управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като водачът е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1. В унисон със законовата регламентация в ЗДвП за разлика от хипотезата на управление на МПС под въздействие на алкохол, за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК е достатъчен факта на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се проверява тяхната концентрация в кръвта. Необходимо е да се посочи, че за разлика от употребата на алкохол, която поначало не е забранена от закона, извън изрично уредените забрани, тази на наркотични вещества е изначално забранена при шофиране, като тази забрана имплицитно присъства и в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК. Следва да се вземе предвид факта, че водачите, които отказват и двата начина за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества (или техни аналози) в най-честия случай целят (а и без пряко да го целят на практика постигат) осуетяване реализирането наказателната им отговорност, предвидена за управление на автомобил след употребата на алкохол над допустимата концентрация в кръвта или на наркотични вещества (или техни аналози).
Видно от цитираните текстове на ЗДвП, за разлика от хипотезата на доказана употреба на наркотични вещества/техни аналози, в която законът не въвежда изисквания за установяване на концентрацията им, сама по себе си констатираната употреба на алкохол не води автоматично до необходимостта от налагане на административно наказание или прилагане на принудителни административни мерки, като такава обосновава единствено наличието на концентрация на алкохола в кръвта на водача над 0,5 на хиляда. Тълкуването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 343б от НК и на другите относими разпоредби на ЗДвП и Наредбата води до извод, че за разлика от случаите на употреба на алкохол, при които от съществено значение за съставомерността на деянието е установяването на степента на повлияване на организма на водача, определена в промили, то при употребата на наркотични вещества и техни аналози е ирелевантно обстоятелството дали и в каква степен деецът е бил обективно повлиян от употребата на наркотичното вещество/неговия аналог, като за изпълнение на признаците от състава на нарушението (престъплението) е достатъчно да бъде надлежно установена употребата им. По този начин във всяка от горецитираните разпоредби е заложен и намира проявление подхода на т.нар. „нулев толеранс“ към управлението на МПС след употреба на наркотично вещество. Тези две различни и самостоятелни проверки служат за установяване на две различни противоправни деяния – административно нарушение при управление на МПС, трамвай или самоходна машина при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, уредено в ЗДвП, и престъпление при установена употреба на наркотици (техни аналози), както и при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. При наличие на две отделни противоправни деяния, отказите на водача да бъдат извършени проверка/изследване за установяването им също осъществяват съставите на две отделни нарушения.
От систематичния анализ на цитираните по-горе разпоредби и тълкуването на релевантните норми на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. се формира извод, че всяка от проверките има самостоятелен характер и предмет. Двете проверки се осъществяват посредством използването на различни устройства и изследвания, започват и протичат независимо една от друга и могат да приключат на различен етап и с различни резултати. Чл. 1, ал. 3 от Наредбата предвижда, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата регламентира, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, като съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата „тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози в орална течност (слюнка). Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата проверката за наличие на наркотични вещества/техни аналози се предпоставя от наличието на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС, като такива изисквания при тази за алкохол липсват. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в произшествието. В този случай за разлика от задължителността на проверката при установяването на концентрацията на алкохол второто изречение на същата алинея предвижда, че установяването на употребата на наркотични вещества (или техни аналози) от водачите на МПС се извършва при необходимост. Необходимостта от прилагане на някой от способите е предоставена на преценката на контролния орган. Чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата също установяват различия между двата вида изследвания, като при това за наркотични вещества се вземат кръвни проби с по-висок минимален обем и се използва освен кръв и урина. При установяване с техническо средство на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се съставя акт за установяване на административно нарушение, докато при проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 от Наредбата. Както вече беше разяснено по-горе, налице са различни методи за измерване на концентрацията на алкохола в кръвта и за установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози. От съществено значение са различията между извършваните проверки (или изследвания), досежно техния предмет, начин на осъществяването им и приключването им. Когато водачът откаже да бъде проверен/изследван за проверка на всяка от двете субстанции, той по същество отказва да бъдат извършвани действия с различен вид и характер, имащи за цел осъществяване на контрол за спазване на различни забрани, засягащи по различен начин и в различна степен обществените отношения, непосредствен обект на нарушенията.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че самите откази, макар и съществуването на хипотетичната възможност да бъдат изразени заедно, в най-честия случай се формират и обективират през определен период от време и имат самостоятелен вербален или конклудентен израз. Деецът взема отделно решение за всеки отказ и преследва различни, макар и сходни цели, доколкото доказаната употреба на наркотично вещество при доказан пряк умисъл винаги ще доведе до ангажиране на наказателната му отговорност.
Както е посочил Пленумът на Върховния съд в т. 4 от Постановление № 1/1983 г. по н. д. № 8/1982 г. „според преобладаващото мнение в медицинската наука водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание, не по-малко от 0,50 промила“, като пленумът е възприел становището, че „при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство“. Едновременната употреба на алкохол и наркотични вещества допълнително засилва отрицателния ефект върху психо-моторните функции на човешкия организъм, което увеличава обществената опасност. Противоречащо на правната и житейската логика и несъответстващо на целта на закона е приемането, че двата отказа могат да се приравнят като правни последици и степен на обществена опасност на един отказ по някоя от проверките, респ. да бъде наложено едно общо наказание при наличие на два отказа.
С оглед гореизложеното се налага извод, че всеки от двата отказа изпълва състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
Нормата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Предвид наличието на две административни нарушения, извършени от един деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН и за двете отделни административни нарушения следва да се наложат две отделни административни наказания.
Отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.
Така Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ВАС