Може ли да се иска повторна съдебна делба след отказ от иск? – Адвокат от Пловдив

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

Закон за собствеността

Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Искът за делба не се погасява с давност.

Закон за наследството

Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
(3) Наследникът – земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

Въпрос

Kогато ищецът по иск за съдебна делба се откаже от иска и производството се прекрати на основание чл. 119, ал. 2 ГПК, допустимо ли е да предяви наново същия иск?

Отговор

Наред с допустимостта от закона правото на собственост да принадлежи на две и повече лица, чл. 34, ал. 1 ЗС дава право на всеки от съсобствениците да иска делба на общата вещ. Противна уговорка не може да отмени това право, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Искът за съдебна делба не се погасява с давност.

За разлика от обикновения исков процес правото на иск за съдебна делба принадлежи на всеки от съсобствениците, както и участието им в делбата е задължително. От това произтича и една от особеностите на делбеното производство – всеки един от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване на съсобствеността чрез съдебна делба. Това им положение дава възможност да се допусне делбата и при недопускане участието на ищеца, ако някой от ответниците е направил искане, без да е необходимо предявяването на насрещен иск. Следователно всяка страна в делбеното производство, независимо от положението й – ищец или ответник, притежава всички процесуални права и задължения, които може да упражни в един съдебен процес въобще и конкретно в делбения такъв.

С делбеното производство се цели да се прекрати съществуващата общност.

Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН неучастието на някой от съсобствениците при извършването на съдебна делба води до нейната нищожност изцяло.

Съгласно чл. 119, ал. 2 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Отказът от иска е процесуално действие, което го лишава от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на своето материално право.

Ако тези положения се пренесат и към делбеното производство, това би означавало съсобственикът, който се е отказал от предявения иск за съдебна делба, да няма възможност да предяви отново същия иск и ако другите съсобственици не поискат делба, съсобствената вещ да остане неделена. Подобно разрешение влиза в противоречие с чл. 34, ал. 1 ЗС, забраняващ както отказа от правото на съдебна делба, така и обявяващ за невалидна всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й. Докато съсобствеността върху вещта продължава да съществува, вкл. и правото на собственост на отказалия се от иска ищец, съществува и възможността да се иска нейното прекратяване чрез делба. Към понятието противна уговорка по смисъла на закона следва да се приравни и личното изявление на съсобственика, че въобще или за известен срок няма да иска съдебна делба на общата вещ. Отказът от предявен иск за делба представлява именно такова изявление, той е равнозначен с уговорка, поради което и такъв отказ не може да има действие. Следователно въпреки направен отказ от иск за съдебна делба ищецът може да предяви повторно такъв иск, а ако той е предявен от друг съсобственик – да участвува в производството.

КОГАТО ИЩЕЦЪТ ПО ИСК ЗА ДЕЛБА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ИСКА И ПРОИЗВОДСТВОТО СЕ ПРЕКРАТИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 119, АЛ. 2 ГПК, ТОЙ МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ НАНОВО СЪЩИЯ ИСК, А АКО Е ПРЕДЯВЕН ОТ ДРУГ СЪСОБСТВЕНИК – ДА УЧАСТВУВА В ПРОИЗВОДСТВОТО.

Вж. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 99 ОТ 10.12.1979 Г. ПО ГР. Д. № 80/1979 Г., ОСГК НА ВС