Автор: адв. д-р ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,
доктор по гражданско и семейно право
Ключови думи: адвокат, гр. Пловдив, принудително изпълнение, дружествен дял, дружество с ограничена отговорност, запор на дружествен дял, прекратяване на дружество с ограничена отговорност
- Увод
В разпоредбите на чл. 517 ГПК е регламентирана процедура по реализиране на изпълнителния способ „Изпълнение върху дял от търговско дружество”. Тя включва правила, които са относими към принудителното изпълнение върху дела на съдружник в ООД, което по принцип не отговаря с имуществото си за личните задължения на съдружниците. От това правило обаче има и изключения. Едно от тях е, когато принудителното изпълнение е насочено върху дела на съдружника в ООД по реда на чл. 517, ал. 1 и 3 ГПК. В този случай се предвижда извършване на последователност от действия, засягащи имуществената сфера и на ООД.
Настоящата статия представя изследване на тази хипотеза, като последователно са анализирани релевантните разпоредби на ГПК и ТЗ. Разгледани са въпросите за предпоставките за провеждане на принудителното изпълнение, налагането на запор върху дела на съдружника длъжник, прекратяване на членственото му правоотношение, съдебното производство по прекратяване на ООД и последващото производство по ликвидация. Целта на статията е да представи основните моменти от цялостната структура от действия на взискателя, съдебния изпълнител, ООД, съда в производството по прекратяване на ООД и ликвидаторите в производството по ликвидация.
- Предпоставки за реализация на принудителното изпълнение
Изискванията към законосъобразността на процедурата по чл. 517, ал. 1 и 3 ГПК са свързани с кумулативното наличие на две предпоставки – материална и процесуална.
Материалната предпоставка е свързана с качеството на личен кредитор на взискателя и качеството на длъжник на лицето, което е съдружник в ООД. Съдружникът длъжник може да е както физическо лице, така и юридическо. По отношение на кредитора е без значение правопораждащият юридически факт. От значение е единствено съществуването на изискуемо задължение и нуждата от удовлетворяване на законно признатия интерес на взискателя по време на реализация на изпълнителния способ.
Гореизложеното е относимо и за длъжника, чието задължение трябва да е корелативно на правото на взискателя. При него следва да е налице още едно правно качество, което да допълва правната му сфера – да е съдружник в ООД.
Процесуалната предпоставка за започване на процедура по прекратяване на ООД, която допълва и доразвива материалната, е наличието на образувано и висящо изпълнително дело при спазване на всички разпоредби в чл. 426 и сл. ГПК. В образуваното производство кредиторът на съдружника в ООД трябва да е придобил качеството на взискател по силата на изрично постановление на съдебния изпълнител, а съдружникът – качеството на длъжник.
- Налагане на запор върху дела на съдружника длъжник
Съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК в началото на реализация на изпълнителния способ се налага запор върху дела на съдружника в ООД. Това е първото изпълнително действие, чрез което се насочва принудителното изпълнение спрямо имуществото на длъжника – т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, което също така прекъсва погасителната давност за вземането на взискателя.[1]
Налагането на запора може да се извърши най-рано при наличието на обезпечителна заповед в хипотезата на чл. 400 във вр. с чл. 517 ГПК, когато съдът прецени, че това е адекватна защита за кредитора.[2] В този случай, въз основа на молба от кредитора и представена обезпечителна заповед, се образува изпълнително дело и съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на разпореждането на съда. Най-често обаче запорът е обезпечение, което се налага по искане на самия взискател в рамките на висящо изпълнително дело или по волята на съдебния изпълнител при наличието на възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.[3]
Запорното съобщение се изготвя от съдебния изпълнител, който го изпраща до Агенция по вписванията за вписване в търговския регистър по партидата на ООД. Вписването на запорното съобщение има конститутивно действие, като от този момент се ограничава разпоредителната власт на съдружника длъжник относно запорирания дял.[4] Функцията на вписаното запорно съобщение в този случай може да се определи като превантивна, тъй като цели предотвратяване на опити за осуетяване на принудителното изпълнение. За наложения запор ООД се уведомява служебно от Агенцията по вписванията – чл. 517, ал. 1, изр. трето ГПК. Същият е задължителна предпоставка за бъдещото прекратяване на ООД – Решение № 77 от 16.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г., II т. о. на ВКС.
Спорен е въпросът върху кой дял на съдружника се налага запор – дела от имуществото на дружеството или ликвидационния дял на съдружника длъжник. Проблемът се корени в това, че разпоредбата на чл. 517, ал. 1 ГПК използва родовия термин „дял от търговско дружество”.
В тази връзка В. Попова изразява становище[5], че законодателят се е ориентирал към изпълнение върху ликвидационния дял на длъжника съдружник, тъй като взискателят има възможност да се удовлетвори именно от него. Не уточнява върху кой точно дял се налага запор към момента на вписване на запорното съобщение. Посочва обаче, че към момента на налагане на запора ликвидационният дял не е образуван и неговата стойност не е определена от ликвидаторите, който все още не е изпълнил изискването на чл. 271 ТЗ да удовлетворят първо всички кредитори на дружеството.
Същото становище като че ли изразява и Л. Корнезов[6]. Той отбелязва, че именно ликвидационният дял служи за удовлетворяване на взискателя. Въздържа се обаче от уточнение върху кой точно дял се налага запор от съдебния изпълнител.
Отговор на поставения въпрос трябва да е делът от имуществото на дружеството. Аргумент за това дава точната преценка на статуса на правото към момента на налагане на запора. Към този момент все още не е формиран ликвидационен дял, макар и целта на изпълнителния способ е той да бъде формиран в производството по ликвидация и от неговата стойност взискателят да бъде удовлетворен. Поради тази причина чл. 517, ал. 1 ГПК избягва конкретизация. Аргумент е и лишаването от разпоредителна власт на съдружника след налагане на запора, която се отнася именно до дела от имуществото на дружеството и сделките на разпореждане с него, а не на ликвидационния дял. Противното решение би довело до практически затруднения, предвид изричното описание в запорното съобщение. Ако в него е записано „ликвидационен дял”, тогава може да се приеме, че запорът е наложен върху едно бъдещо вземане, което все още не е възникнало. Това би дало възможност на съдружника да шикани в опитите си да избегне принудително изпълнение. По-разумно и юридически прецизно е да се приеме, че запорът се налага върху дела от имуществото на дружеството. Практично е да се изгради логическа конструкция, обосноваваща следване на запора върху дела на съдружника от имуществото на ООД с оглед трансформацията му в ликвидационен дял.
- Прекратяване членственото правоотношение на съдружника длъжник
Чл. 517, ал. 3 ГПК не определя минимално изискуем срок за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника длъжник след налагането на запора. Това води до извода, че след момента на налагането му в търговския регистър взискателят може да направи изявление чрез съдебния изпълнител до ООД за прекратяване на членственото правоотношение. Добрата практика на съдебните изпълнители изисква това действие да се извърши в максимално кратък срок, за да се избегнат всякакви опити за шикания. Изявлението трябва да е лично и да изхожда непосредствено от взискателя. Връчването на изявлението обаче не води до прекратяване на ООД – Решение № 26 от 09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г., I т. о. на ВКС. Валидното връчване обаче е предпоставка за бъдещото прекратяване.
Моментът, в който настъпва прекратяването на участието на съдружника в ООД не е фиксиран в законовите разпоредби. В съдебната практика – Решение № 77 от 16.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г., II т. о. на ВКС и Решение № 101 от 25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г., II т. о. на ВКС, се прави извод, че едва след налагане на запора съдебният изпълнител връчва на ООД изявление по смисъла на чл. 517, ал. 3, изр. първо ГПК. В посочените съдебни актове е конкретизирано, че прекратяването настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя на ООД.
В правната доктрина[7] се твърди, че от този момент ООД придобива положението на трето лице в изпълнителния процес, което отговаря пред кредиторите на съдружника длъжник до размера на вземането му. Същото било равностойно на ликвидационния дял, което обстоятелство обаче не го превръщало в съдлъжник. Както обаче вече се изясни, размерът на първоначално породеното задължение не е в рамките на стойността на ликвидационния дял на съдружника длъжник, а на дела от имуществото в дружеството. Едва след откриване на производството по ликвидация може да се говори за стойност, която съответства на ликвидационния дял.
Гореизложеното поставя въпроса кои точно имуществени и неимуществени права и задължения се прекратяват след връчване на изявлението по чл. 517, ал. 3, изр. първо ГПК.[8] Дали това са само тези, които имат отношение към възможността да се влияе върху изпълнение на паричните задължения на дружеството? Или това са всички имуществени и неимуществени права и задължения? Доколкото чл. 517, ал. 1, изр. първо ГПК използва израза „прекратяване участието на длъжника в дружеството”, трябва да бъде предпочетено разбирането, че се прекратяват всички права и задължения на съдружника длъжник. Това решение отговаря на целта на закона, който се стреми да ограничи възможностите на съдружника длъжник да влияе върху дейността на ООД като затруднява успешното провеждане на процедурата по чл. 517, ал. 1 и 3 ГПК и въздейства върху решенията на общото събрание на ООД. Едновременно с това се създава и възможност за бърза и ефективна реакция от другите съдружници, които имат възможността да преструктурират активите и пасивите на ООД, за да удовлетворят интереса на взискателя.
Законовите разпоредби не предвиждат прекратяване на договора за възлагане на управление, когато съдружникът длъжник има качеството на управител въз основа на същия. В този случай е реална опасността съдружникът длъжник, веднага след прекратяване на членството, да извърши действия с цел осуетяване на успешното принудително изпълнение и/или във вреда на ООД и другите съдружници. В тази връзка може да се обмисли de lege ferenda чл. 141 ТЗ да бъде допълнен с ал. 9, която да съдържа следния текст: „Договорът за възлагане на управление на ООД, когато управител е съдружник длъжник в изпълнително производство, се прекратява от момента на вписване на запорното съобщение по чл. 517, ал. 1 ГПК. С вписването на запорното съобщение името на съдружника длъжник се заличава служебно от търговския регистър”.
В подкрепа на това предложение е аргументът за минимализиране на възможните неблагоприятни последици за ООД, взискателя и съдружниците. То ограничава въздействието на съдружника длъжник върху дейността на ООД, като създава повече сигурност при провеждане на изпълнителния способ. Възприемането на предложението би повишило ефективността на предприетите изпълнителни действия.
Не без значение при преценката за нуждата от допълване на чл. 141 ТЗ е и съответствието между разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ, предвиждаща прекратяване на дружеството по иск на прокурора, когато три месеца не е вписан управител, и разпоредбата на чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК, в която е предвиден също тримесечен срок от датата на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на членството в ООД. Както вече посочих, добрата практика на съдебните изпълнители е ориентирана към вписване на запорното съобщение и връчване на уведомлението на взискателя до ООД в кратък срок. Възприемането на направеното предложение би поставило под „двойна заплаха” ООД, което ще може да бъде прекратено или по иск на прокурора, или на взискателя. По този начин се поставя и допълнителен стимул пред съдружниците в общото събрание на ООД да вземат в кратък срок решение относно избора на нов управител и извършване на действия по удовлетворяване на взискателя. Това решение стимулира бързото отстраняване на несигурността относно бъдещото правно положение на ООД и продължаване на обичайната му дейност. То би имало полза и за кредиторите на ООД, за които няма да съществуват опасения относно изпълнението на вече възникнали задължения или поемането на нови.
- Съдебно производство по прекратяване на дружеството с ограничена отговорност
Чл. 517, ал. 3, изр. второ ГПК предвижда, че след изтичане на три месеца от датата на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника длъжник в ООД, същият има възможността да направи искане до съдебния изпълнител да го овласти да предяви иск пред окръжния съд по седалището на ООД за неговото прекратяване. Овластяването се извършва с изрично постановление на съдебния изпълнител – Определение № 6 от 08.01.2010 г. по ч. т. д. № 401/2009 г. II т. о. на ВКС.[9] Издаването му е необходимо, за да може взискателят да се легитимира пред съда като кредитор с изпълняемо право във висящо изпълнително производство, а ООД – като задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на съдружника длъжник стойност на дела от имуществото на дружеството, както и да установи наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на конститутивния иск. Изложените изисквания са абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска – Решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г., II т. о. на ВКС. Самото прекратяване обаче настъпва по силата на изрично съдебно решение. Постановлението служи и като доказателство относно факта на връчване на дружеството на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в ООД и изтичане на предвидения законов тримесечен срок – Решение № 347 от 04.05.2005 г. по т. д. № 631/2004 г., II т. о. на ВКС. Това са съображения, които са продиктувани както в защита на частния интерес на страните в производството по прекратяване, така и в обществен интерес предвид изпълнение на задължението на законодателя да осигури закрила на правото на стопанска инициатива, инвестициите и стопанската дейност – чл. 18, ал. 1 и 3 КРБ.[10]
От текста на законовата разпоредба изрично следва, че искът е за прекратяване на ООД, като целта е да бъде започнато производството по ликвидация, в което взискателят да се удовлетвори от определения ликвидационен дял на съдружника длъжник. Ищец по делото е овластеният взискател, а ответник е ООД. Съдружникът длъжник не участва като страна по делото.
Ако ООД е платило задължението на съдружника длъжник в предвидения тримесечен срок по чл. 517, ал. 3, изр. второ ГПК, тогава съдебният изпълнител не разполага с правомощието да овласти взискателя. В този случай молбата на взискателя до съдебния изпълнител за издаване на постановление трябва да бъде оставена без уважение. Това положение е възможно, ако плащането е извършено или по банкова сметка на съдебния изпълнител, или ООД надлежно е предоставило доказателство за извършено плащане. Тогава съдебният изпълнител ще разполага с достатъчно данни, за да прецени, че предпоставките за издаване на постановление за овластяване не са налице и ще постанови отказ. Ако обаче плащането от ООД е директно на взискателя и същият поиска овластяване, тогава съдебният изпълнител няма да разполага с тези данни и е длъжен да издаде постановление. В този случай последващите действия на взискателя, извършени въз основа на постановлението, е възможно да доведат до нанасяне на вреди за дружеството. При така описаната хипотеза ще сме изправени пред злоупотреба с процесуални права – чл. 3, изр. първо ГПК. Тази отговорност е деликтна и взискателят ще дължи обезщетение – Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. на ВКС.[11]
След овластяването на взискателя, той има възможността да предяви конститутивен иск за прекратяване на ООД. В този случай съществената проверка за съда се свежда до преценката дали ООД може да докаже извършено плащане. Доказателствената тежест в този случай лежи изцяло върху ООД – Решение № 114 от 11.02.2009 г. по т. д. № 271/2009 г., I т. о. на ВКС. Ако не успее да стори това или докаже само частично плащане, тогава съдът постановява конститутивно съдебно решение[12], по силата на което ООД се прекратява. Конститутивното действие на решението настъпва след влизането му в сила. Съдебното решение се вписва служебно в търговския регистър – чл. 517, ал. 3, изр. пето ГПК във вр. с. чл. 4 ЗТР. Самото вписване има само оповестително действие.[13]
Това основание попада в обхвата на общо формулираното основание за прекратяване на ООД в разпоредбата на чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Законът не е последователен, тъй като в разпоредбите на чл. 155 ТЗ прави опит да изброи всички хипотези на прекратяване на ООД по силата на съдебно решение. В тях обаче липсва хипотезата на прекратяване по искане на личен кредитор на съдружник длъжник. В тази връзка възниква въпросът не е ли разумно de lege ferenda чл. 155 ТЗ да бъде допълнен с разпоредба, която изрично да предвиди прекратяване на дружеството в хипотезата на чл. 517, ал. 3, изр. четвърто ГПК. Предвид възприетия подход за изчерпателност от законодателя, отговорът е положителен и за в бъдеще чл. 155 ТЗ трябва да бъде допълнен с нова т. 4, която да предвиди разпоредба със следния текст: „по иск на личен кредитор на съдружник, когато принудителното изпълнение е насочено върху дял от имуществото на дружеството”.
Чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК определя императивно две хипотези, при които съдът отхвърля иска като неоснователен – ООД е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, или вземането на взискателя е удовлетворено.
В първата хипотеза ГПК има предвид изплащане на задължението предвид съставяне на счетоводен баланс в края на месеца, когато е връчено изявлението на взискателя за прекратяване на членственото правоотношение. Целта е даване на възможност на подходящ срок на ООД да определи точно размера на дела от имуществото и да удовлетвори взискателя.
Във втората хипотеза законът поставя условие вземането на взискателя да е удовлетворено. Тази хипотеза е по-широка по своя обхват и отчита като критерий реализирането на който и да е способ за погасяване на вземания и от което и да е лице – длъжникът доброволно да е изпълнил задължението си, да е извършено прихващане между вземания на длъжника и взискателя[14], дружеството да е платило задължението на съдружника без да е спазило изискването на чл. 125, ал. 3 ТЗ и т. нат. За дружеството в този случай ще е достатъчно единствено да докаже наличието на юридическия факт и липсата на задължение, за да бъде отхвърлен конститутивният иск на взискателя.
Във връзка с гореизложените съждения по втората хипотеза, заслужава внимание становището на В. Попова, която тълкува разпоредбата в смисъл, че тя засяга основание за отхвърляне на иска, което се отнася само до плащане от ООД на задължението на съдружника длъжник.[15] Това становище не може да бъде споделено, тъй като противоречи на буквата на закона и на търсенето на справедлив резултат при решаване на делото. Защо трябва да се прекратява ООД, след като задължение вече не съществува? И ако се допусне прекратяване, тогава какъв е смисълът да се формира ликвидационен дял на съдружника длъжник, след като вече няма основание за неговото получаване от взискателя? Тези въпроси ясно очертават нуждата от тълкуване, което да даде преимущество на търсенето на резултат, отчитащ реалното състояние на изпълняемото право към момента на постановяване на съдебното решение и евентуалното отхвърляне на иска.
- Производство по ликвидация на дружеството с ограничена отговорност
След постановяване на решението по чл. 517, ал. 3, изр. четвърто ГПК започва процедура по ликвидация на ООД. Променя се и фирмата на ООД, като след постановяване на решението към наименованието на дружеството се добавя „в ликвидация” – чл. 9 ТЗ. В ООД се назначават ликвидатори, които извършват действия по прекратяване на дейността на дружеството, като целта е удовлетворяване на кредиторите на дружеството и след това извършване на разпределение на останалото имущество между съдружниците.[16] По арг. от чл. 271 ТЗ ликвидаторите са длъжни първо да удовлетворят кредиторите на ООД, а едва след това да определят размера на ликвидационните дялове на съдружниците. Едва след това същите се разпределят.
След формиране на ликвидационния дял на съдружника длъжник, ликвидаторите са длъжни да удовлетворят взискателя, предавайки паричните знаци или вещите на съдебния изпълнител.[17] Ако са предадени парични знаци, тогава съдебният изпълнител извършва разпределение и удовлетворява взискателя. Ако това са вещи, тогава се реализира съответният изпълнителен способ и след тяхното осребряване се извършва отново разпределение.
Процедурата по ликвидация приключва, когато всички задължения към кредитори на ООД са удовлетворени и остатъкът от имуществото е разпределен или когато това имущество е изчерпано. Ликвидаторите са длъжни да отправят искане за заличаване на ООД от търговския регистър – чл. 273, ал. 1 ТЗ. Ако обаче в един по-късен момент се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията (например е установено, че ООД разполага с все още неразпределено имущество), длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересовано лице досегашните или други ликвидатори – чл. 273, ал. 2 ТЗ. Това заинтересовано лице може да е и взискателят, който има правен интерес от възобновяване на производството по ликвидация, ако вземането му по изпълнителното дело не е удовлетворено и принудителното изпълнение върху ликвидационния дял на съдружника длъжник не е било реализирано в пълнота.
В този случай се задава въпросът длъжни ли са ликвидаторите да установят дали ликвидационният дял на съдружника длъжник е изплатен изцяло и ако не е – дали вземането на взискателя в изпълнителния процес е удовлетворено. Отговорът трябва да е положителен и при възстановяване на дейността на ООД ликвидаторите трябва да положат всички възможни усилия да изпълнят добросъвестно изискванията на разпоредбата на чл. 271 ТЗ. Ако не положат тези усилия, тогава носят отговорност за нанесените вреди – чл. 266, ал. 6 ТЗ. Разпоредбата приравнява отговорността на тази на управителя на ООД, която е деликтна по своя характер и трябва да се реализира чрез предявяване на осъдителен иск на основание чл. 266, ал. 6 ТЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.[18]
- Заключение
Основният извод от цялостното изложение в настоящата статия е, че пълноценната реализация на процедурата по чл. 517, ал. 1 и 3 ГПК може да е изключително ефективен способ за удовлетворяване вземането на взискателя. Законовата уредба обаче не трябва да се задоволява с настоящите резултати, колкото и добри да са те. Изпълнителният способ може да бъде реализиран и с по-висока степен на ефективност, за което се направиха конкретни предложения de lege ferenda. Те засягат допълването на разпоредбите на ТЗ, чието взаимодействие с разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и 3 ГПК може да създаде предпоставки за произвеждане на още по-бързи и качествени резултати при защита интересите на взискателя.
[1] Вж. Василев, И. „Предприемането на кои изпълнителни действия прекъсва погасителната давност в изпълнителния процес?”, 17 септември 2015 г., <http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B4/> (11 октомври 2015 г.).
[2] За преценката за допустимост на обезпечението – вж. Спасова, С. Обезпечение на иска. С.: Сиби, 2014, с. 78 и сл.
[3] Вж. Бъзински, М., Тонев, А. Правомощия на частния съдебен изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ. – Търговско и конкурентно право, № 7, 2007.
[4] Така също Б. Николова – В: Маданска, Н., Николова, Б. Дружествени спорове и съдебни производства по Закона за търговския регистър. С.: Труд и право, 2012, с. 194.
[5] Вж. В. Попова – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. С.: Сиела, 2012, с. 1102.
[6] Вж. Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Том втори. Съдебни и несъдебни производства. С.: СОФИ-Р, 2010, 427-429.
[7] Така Георгиева, В. Изпълнение върху дял от търговско дружество. – Търговско и конкурентно право, 2011, № 6, с. 54.
[8] За съдържанието на членството в ООД – вж. Голева, П. Търговско право. Обща част. Търговци. С.: Апис, 2015, 286-291; Таджер, В., О. Герджиков, Г. Стефанов, К. Касабова, Т. Бузева. Капиталови търговски дружества. С.: Труд и право, 2011, 61-73.
[9] Това решение се възприема и в правната доктрина – вж. Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. С.: Сиби, 2014, с. 205.
[10] Обратното становище застъпва А. Калайджиев, според който овластяването на кредитора с подобно право не трябва да е необходимо – Пак там. Във виждането на автора има логика, но според мен то може да бъде поддържано единствено като предложение de lege ferenda.
[11] Публикувано в дайджест „Собственост и право”, 2015, № 1, 15–18. Решението на ВКС определя като деликтна и отговорността за разноски в гражданския процес. Това становище е възприето и в правната доктрина – вж. Голева, П. Отговорност за разноските по делото. – Търговско и облигационно право, 2014, № 10, 47-54; Василев, И. Намаляване на адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес. – Норма, 2015, № 4, публикувано в ПИС „Сиела”.
[12] Така Голева, П. Търговско право…, с. 556.
[13] Обратното становище поддържа П. Голева – Пак там. Според авторката вписването има и конститутивно действие.
[14] Вж. Иванов, Д. Въпроси на извънсъдебното прихващане в изпълнителното производство. – Норма, 2015, № 6, публикувано в ПИС „Сиела”. Авторът правилно стига до заключение, че прихващането в изпълнителния процес е допустимо от закона и се извършва с действия на носителите на вземанията. В този случай, ако правото на вземане на взискателя е погасено, тогава се представят доказателства пред съдебния изпълнител, който само констатира липсата на изискуемо право и прекратява изпълнителното дело с постановление за приключване, а не за прекратяване. В статията Д. Иванов прави и предложение de lege ferenda за допълване на разпоредбите на ГПК с цел създаване на уредба на „приключването” на изпълнителното дело. Мисля, че това предложение е правилно и се присъединявам към него.
[15] Вж. В. Попова – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 1110.
[16] Процедурата по ликвидация преминава на два етапа – подготвителен и извършване на ликвидацията – вж. Григоров, Г. Търговско право – кратък курс. Пловдив: FastPrintBooks, 2013, 168-171.
[17] Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори – чл. 268, ал. 2 ТЗ. В този случай ще сме изправени пред правната фигура на datio in solutum – така Голева, П. Търговско право…, с. 561.
[18] Аргумент за този извод дава Кр. Стойчев, който поддържа становище, че отговорността на управителя на ООД за вреди, причинени на кредитори или съдружници е деликтна – вж. Стойчев, Кр. Търговски дружества на капитала. Мениджмънт и неговата парична регламентация. С.: БАН, 1992, 104-111.