Какво следва да се разбира под „нужда от издръжка“ по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

ВЪПРОС

Какво следва да се разбира под „нужда от издръжка“ по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

ОТГОВОР

Дарението е едностранен безвъзмезден договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В случай, че дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по съдебен ред на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка“, при наличие на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителя възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

В теорията и трайната съдебна практика по приложение на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ГПК се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, в настоящия състав намира следното:

Въззивният съд е посочил, че искът за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД предпоставя възникнало в правната сфера на ищеца-дарител субективно потестативно право да предизвика промяна в правната сфера на ответника-надарен чрез отмяна на сключения безвъзмезден договор и елементи на фактическия състав на иска са: възникнало по силата на договор за дарение правоотношение между страните за безвъзмездно преминаване на правото на собственост върху недвижим имот от правната сфера на дарителя в правната сфера на надарения; възникнала след разпореждането с имота чрез дарение нужда за дарителя от средства за издръжка, в резултат на която той отправя до надарения волеизявление за престиране на издръжка и обективиран от надарения отказ да дава на дарителя издръжка.

В производството по този иск дарителят установява състояние на нужда от средства за издръжка, което предполага ищецът да докаже трайно и обективно съществуващ недостиг от средства за издръжка, в резултат на който получаваните от него материални средства не покриват осигуряващи нормалното му човешко съществуване разходи.

Така РЕШЕНИЕ № 688 ОТ 18.11.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1699/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС