За режима на лични отношения с дете и преценката на съда за неговата ефективност

Адвокат д-р Ивайло Василев

тел.: 0896733134

e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

В практиката на ВКС е поставен въпроса за преценката от ефективността на действащия режим на лични отношения между родител и дете при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето, пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Прието е, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, а когато се налага, режимът може да съпътстван и с определяне на подходящи защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК.

В ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелствата, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност; а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Пречки от страна на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител е от втората група обстоятелства. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родител не е в интерес на детето. За този интерес се следи служебно (вж. ТР № 1/2013 г. на ОСГТК), поради което в спора за режима на лични отношения съдът не е обвързан от желанията на детето или от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация и недоверието между тях е довела до затруднена, непълноценна или прекъсната връзка на детето с родителя, неупражняващ родителските права, в т. ч. до синдром на родителско отчуждение. Поведението на всеки от родителите и останалите причини, довели до формиране у детето на емоционални състояния, представи и желания, индикиращи отчуждение имат важно, но не решаващо значение дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата е основание за промяна на мерките за упражняване на родителските права и на лични контакти. В този смисъл, съдът е длъжен при формиране на преценката си да вземе предвид всички релевантни факти, да отчете спецификите на случая, като при данни за създавани пречки от единия родител и установено отчуждение на детето спрямо другия родител, определените мерки следва да са насочени към преодоляването на тази ситуация и постигането на нормална обстановка за общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

Така РЕШЕНИЕ № 54 ОТ 02.07.2020 Г. ПО ГР. Д. № 1816/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС