Прокурист

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, прокурист, вписване в търговски регистър, освобождаване, търговско дружество, ООД, ЕООД.

Прокуристът е физическо лице, което действа от името на търговското дружество, управлява предприятието му и сключва правни сделки, чиито правни последици настъпват в патримониума на търговеца, като получава възнаграждение за извършените действия. Правата на прокуриста са посочени в Търговския закон, като той ги упражнява от името на търговеца, а не в лично качество. За да удостовери това обстоятелство, прокуристът трябва да изпълни задължението, посочено в чл 21, ал. 2 от Търговския закон – необходимо е той да се подписва, прибавяйки към фирмата на търговеца своето име, като удостоверява обстоятелството, че действа като прокурист.

Между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения, чиито правопораждащи юридически факти са различни – двустранен договор между прокуриста и търговеца (трудов, за мандат или друг вид граждански договор) и едностранна упълномощителна сделка от страна на търговеца.

Двустранният договор урежда вътрешните отношения между търговеца и прокуриста, като въз основа на него прокуристът има правната възможност, но не и задължение да извършва действия, за които е упълномощен. Търговецът, от своя страна, е длъжен да изплаща възнаграждение в уговорения размер и срок.

Едностранната упълномощителна сделка е формална сделка, с която се учредява представителна власт на прокуриста. Упълномощаването се извършва извършва в писмена форма с нотариален подпис и винаги произтича от търговеца или от негов органен представител. Също така, прокурата се вписва в ТРРЮЛНЦ, като прокуристът предоставя образец от подписа си. Самото вписване е насочено към oповестяване на трети лица и има декларативно действие, т.е. не е задължителен елемент от фактическия състав. Оттук следва изводът, че прокурата може да се отнеме с неформално волеизявление на търговеца и не е свързано с вписването на прокурата в ТРРЮЛНЦ.

Представителната власт на прокуриста възниква от датата на упълномощаването по отношение на търговеца и прокуриста и от датата на вписване на упълномощаването в ТРРЮЛНЦ по отношение на трети лица. Сключеният двустранен договор няма отношение към възникването и съществуването на представителната власт. Договорорът има за задача страните да определят и обективират общата си воля, да се определят правата и задълженията на страните. Действията, които прокуристът трябва да изпълнява са свързани с упражняване на стопанската дейност на търговеца – арг. от чл. 22 от Търговския закон.

В чл. 22, ал. 2 от ТЗ е въведено ограничение за прокуриста по отношение на действията, които може да извършва. Законът изрично посочва, че той не може да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти на търговеца с изключение на придобиване на такива. Забраната не важи единствено в случаи, когато прокуристът е упълномощен със специално пълномощно. Също така, прокуристът не е процесулано легитимиран да образува производство по несъстоятелност или да променя индивидуализиращи белези на търговеца.

Освен ограниченията, които са предвидени по закон, търговецът също може да установи ограничения. При неизпълнение на въведените ограничения прокуристът носи отговорност за причинените вреди пред своя упълномощител. Същевременно извършените действия са действителни в отношенията с трети лица, тъй като двустранният догоговор между търговеца и прокуриста има задължителна сила само за сключилите го страни. Ако прокуристът превиши обема на представителната си власт, предвиден в договора, но е в рамките на законовите ограничения, то търговецът се обвързва с последиците от извършените действия. Ако се надхцърли обемът, предвиден в закона обаче – ще е налице извършване на действия без представителна власт и няма да обвързват търговеца.

Прокурата може да се прекрати по два начина. Първият начин е предвиден в чл. 25, ал. 1 от ТЗ и е свързан с оттеглянето на прокурата от търговеца по свое усмотрение, като той не е длъжен да посочва конкретна причина за това. Това обстоятелство се вписва в ТРРЮЛНЦ с цел да се оповестят трети лица, а самото вписване има декларативно действие.

Вторият начин е свързан с основанията, посочени в чл. 25, ал. 2 от ТЗ, а именно – смърт или поставяне по запрещение на прокуриста, тъй като договорът се сключва с оглед на личността.