Допустимо ли е едновременно да се търси неустойка за забава и законна лихва?

Адвокат д-р Ивайло Василев

тел.: 0896733134

e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката.

Законодателят е уредил отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение в разпоредбите на чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По правилото на чл. 82 ЗЗД вредите, представляващи претърпяна загуби и пропусната полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, ако са в размер, надхвърлящ уговорената неустойка между страните, имат характер на „по-големи вреди“ по смисъла на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Следователно претенцията за обезвреда на кредитора може да включва както уговорената неустойка, така и обезщетение за действителните вреди, но само тези, които са над размера на неустойката.

За разлика от преките и предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя предвид на естеството на паричното задължение – чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Този извод се налага и от правилото на чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно, че за действително претърпените вреди в по-висок размер от законната лихва, кредиторът може да иска обезщетение съобразно с общите правила, т.е. по реда на чл. 82 ЗЗД.

Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката. Съображенията за това са:

В разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД законодателят е предвидил възможност да се претендират обезщетения и за по-големи вреди без разлика на вида на неустойка – за пълно или за частично неизпълнение, за парично или за непарично задължение. Възможността неустойката да бъде намалявана по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД изразява връзката между вредите и уговорената неустойка и по аргумент, че неустойката може да се намали поради прекомерност, то и отговорността на длъжника може да надхвърля размера на неустойката.

Вредите, представляващи неблагоприятните последици от неизпълнението, които засягат защитени блага на кредитора, са не само основание за отговорността на длъжника, но определят и размера на тази отговорност. При неустойката настъпването на вредата е предположено, а размерът е определен от страните в договора. При обезщетението по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вредата също е предположена, а размерът е определен от законодателя. На обезщетяване по чл. 82 ЗЗД подлежат вреди, чието настъпване и размер следва да е доказано. Независимо от посочените различия законодателят е предвидил обезщетяване на „по-големите вреди“, което сочи, че нормата следва да се тълкува в смисъл на вреди, надвишаващи по размер договорената неустойка, а не и досежно основанието за настъпването им – предположено или подлежащо на доказване. Следователно обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. След като уговорката в договора за неустойка, не ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията за законна лихва по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да се счита, че се дерогират договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор. Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се реализира при настъпило неизпълнение, включително и чрез претенция за неустойка и за обезщетение за вредите, над размера на уговорената неустойка. Този избор не може да бъде контролиран служебно от съда.

Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. В този смисъл са изложени съображения в мотивите на Решение № 230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Единствено е недопустимо да се претендират както обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на неустойката, така и договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. При присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за договорна мораторна неустойка би била неоснователна.

Правната доктрина определя няколко вида неустойки в зависимост от възможността освен неустойка да се претендира и обезщетение за вреди. Алтернативната неустойка предоставя избор на кредитора – да иска или неустойката, или обезщетението. Комулативната неустойка се дължи заедно с обезщетението за вреди и в този случай неустойката изпълнява и наказателна функция. Изключителната неустойка е уговорка, при която е длъжникът е освободен от отговорността за действителните вреди. Евентуалната неустойка може да се претендира само ако размерът й е по-малък или равен на размера на вредите.

Договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл. 92 ЗЗД дават възможност за различни разрешения с оглед на уговорките между страните. Правилата на чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД намират приложение само при липса на договорна клауза. Ако неустойката е алтернативна, комулативна, изключителна или евентуална, то възможността за кумулиране на неустойка и обезщетение или за изключване на претенциите било за обезщетение или за неустойка, следва да е изрично уговорена. Ако страните единствено са включили клауза за неустойка в договора, но без допълнителни уговорки, от които да може да се направи извод за съотношението между неустойката и обезщетението за вреди, то последиците от неизпълнението се уреждат съобразно със законовите норми.

При двустранните търговските сделки неустойката не може да бъде намалявана поради прекомерност – чл. 309 ТЗ, което е допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното становище, че с уговорката за неустойка, в общия случай, не следва да се счита за изключена отговорността на длъжника за размера на действителните вреди по правилото на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Налагат се следните изводи:

По правилата на чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е недопустимо комулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение.

Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и договорната неустойка не му се дължи.

Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение. В тези случаи, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва.

Така РЕШЕНИЕ № 68 ОТ 09.07.2012 Г. ПО Т. Д. № 450/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС