Искове между съсобственици в практиката на ВКС

Адвокат д-р Ивайло Василев

тел.: 0896733134

e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

РЕШЕНИЕ № 71 ОТ 19.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 727/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОЛЗВАНЕТО ПО ЧЛ. 32, АЛ. 2 ЗС СЕ ИЗХОЖДА САМО ОТ ФАКТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ И НЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗПОРЕЖДАТ ИЛИ ВЗИМАТ ПРЕДВИД НИКАКВИ ПРОМЕНИ В ИМОТА. С РЕШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 32, АЛ. 2 ЗС СЪДЪТ ЗАМЕСТВА ЛИПСВАЩОТО ИЛИ ВЗЕТО ВЪВ ВРЕДА НА ОБЩАТА ВЕЩ СЪГЛАСИЕ НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ ОТНОСНО РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТА И С ОГЛЕД ПРАВОТО НА ВСЕКИ СЪСОБСТВЕНИК ДА СИ СЛУЖИ С ОБЩАТА ВЕЩ. ИЗПОЛЗВАНОТО В ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС ПОНЯТИЕ „СЛУЖЕНЕ С ОБЩАТА ВЕЩ“ ОЗНАЧАВА ПРЯКОТО Й ИЗПОЛЗВАНЕ СЪВМЕСТИМО С НЕЙНОТО НОРМАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, БЕЗ ДА СЕ УВРЕЖДА СУБСТАНЦИЯТА Й ИЛИ ДА СЕ НАКЪРНЯВАТ СВОЙСТВАТА Й. ИМЕННО ЗАТОВА СЪДЕБНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ПО ЧЛ. 32, АЛ. 2 ЗС СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПРИ СЪОБРАЗЯВАНЕ С ФАКТИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ И С ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ВЕЩТА И СЪДЪТ НЯМА ПРАВО ДА ПРЕДПИСВА ИЛИ ВЗЕМА ПРЕДВИД КАКВИТО И ДА БИЛО БЪДЕЩИ ПРЕУСТРОЙСТВА С ЦЕЛ ОБОСОБЯВАНЕ НА ОТДЕЛНИ ДЯЛОВЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ.

Чл. 32, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 73 ОТ 14.02.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1936/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА, ПО КОЙТО СЪДЕЛИТЕЛЯТ НЕ ПОЛУЧАВА ИМОТ ИЛИ ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ, Е НИЩОЖЕН. ИЗХОЖДА СЕ ОТ СЪОБРАЖЕНИЕТО, ЧЕ ТАКЪВ ДОГОВОР СЪДЪРЖА ДАРСТВЕНО РАЗПОРЕЖДАНЕ, КОЕТО НЕ Е ИЗВЪРШЕНО В ПРЕДВИДЕНАТА В ЧЛ. 18 ОТ ЗЗД ФОРМА И ЗАТОВА Е НИЩОЖЕН ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 26, АЛ. 2 ОТ ЗЗД.

Чл. 30, ал. 2 от ЗС

Чл. 18 от ЗЗД

Чл. 26, ал. 2 от ЗЗД

РЕШЕНИЕ № 80 ОТ 24.02.2010 Г. ПО ГР. Д. № 102/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

ЗАКОНЪТ НЕ ОГРАНИЧАВА ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 31 ЗС САМО ДО СЛУЧАИТЕ НА ЛИЧНА УПОТРЕБА НА ОБЩАТА ВЕЩ ОТ ЕДИН СЪСОБСТВЕНИК.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 103 ОТ 06.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 876/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

ПРИ ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА МОЖЕ ДА БЪДЕ УГОВОРЕНО САМО ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ НА НЕРАВЕНСТВОТО В ДЯЛОВЕТЕ, НО НЕ И АЛЕАТОРНА НАСРЕЩНА ПРЕСТАЦИЯ. ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ, РЕСП.ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ, НЕ СЪСТАВЛЯВА ДЕЛБА И ДОГОВОРЪТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ СКЛЮЧЕН В НОТАРИАЛНА ФОРМА СЪГЛАСНО ЧЛ. 18 ЗЗД.

Чл. 35, ал. 1 от ЗС

Чл. 18 ЗЗД

Чл. 472 ГПК (отм.) вр.

Чл. 476, б. „а“ ГПК (отм.)

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 119 ОТ 11.03.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3204/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 31, АЛ. 1 ЗС ВСЕКИ СЪСОБСТВЕНИК МОЖЕ ДА СИ СЛУЖИ С ОБЩАТА ВЕЩ СЪОБРАЗНО НЕЙНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ПО НАЧИН ДА НЕ ПРЕЧИ НА ДРУГИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ ДА СИ СЛУЖАТ С НЕЯ СПОРЕД ПРАВАТА ИМ, КАТО НЕПОЛЗУВАЩИЯТ ИМА ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО СИЛАТА НА ИЗРИЧНАТА РАЗПОРЕДБА НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС. ФАКТЪТ, ЧЕ ЕДИН ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ ПОЛЗУВА ЦЯЛАТА ВЕЩ, САМ ПО СЕБЕ СИ ДАВА ПРАВОТО НА ДРУГИЯ СЪСОБСТВЕНИК ДА ПРЕТЕНДИРА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОТ ДЕНЯ НА ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ, ТЪЙ КАТО Е ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ИЗВЛИЧА ПОЛЗИТЕ ОТ ВЕЩТА ПО ПРИЧИНА ДЕЙСТВИЯТА НА ДРУГИЯ СЪСОБСТВЕНИК. НЕПОЛЗУВАЩИЯТ ВЕЩТА НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗЯВИ ЖЕЛАНИЕ ЗА ЛИЧНО ПОЛЗУВАНЕ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ПРЕТЕНДИРА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО, ТЪЙ КАТО ПРИЧИНА ЗА РАЗМЕСТВАНЕТО НА БЛАГА В ИМУЩЕСТВЕНИТЕ СФЕРИ НА ДВАМАТА СЪСОБСТВЕНИЦИ Е ОСЪЩЕСТВЕНОТО САМО ОТ ЕДИН ОТ ТЯХ ПОЛЗУВАНЕ НА ЦЯЛАТА СЪСОБСТВЕНА ВЕЩ, А НЕ ЛИПСАТА НА ИЗРАЗЕНА ВОЛЯ ОТ ДРУГИЯ СЪСОБСТВЕНИК ДА ПОЛЗУВА ВЕЩТА СПОРЕД ПРАВАТА СИ. РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС ОБВЪРЗВА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРЯКО С ОСЪЩЕСТВЯВАНОТО САМО ОТ ЕДИНИЯ СЪСОБСТВЕНИК ПОЛЗУВАНЕ НА ЦЯЛАТА ВЕЩ. ДОСТАТЪЧНО Е НЕПОЛЗУВАЩИЯТ ВЕЩТА СЪСОБСТВЕНИК ДА ОТПРАВИ ПИСМЕНА ПОКАНА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, ЗА ДА ВЪЗНИКНЕ ОСНОВАНИЕ ЗА АНГАЖИРАНЕ ОТГОВОРНОСТТА НА ПОЛЗУВАЩИЯ ВЕЩТА СЪСОБСТВЕНИК. ЗА ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ОТГОВОРНОСТ ПОСЛЕДНИЯТ СЛЕДВА ДА ПРЕДЛОЖИ НА СЪСОБСТВЕНИКА СИ ДА ПОЛЗУВА ВЕЩТА ЛИЧНО СПОРЕД ПРАВАТА МУ В СЪСОБСТВЕНОСТТА И ДА МУ ОСИГУРИ ВЪЗМОЖНОСТТА РЕАЛНО ДА УПРАЖНЯВА ТОВА СВОЕ ПРАВО.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 172 ОТ 02.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 62/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

КОГАТО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ СА УРЕДЕНИ С ДОГОВОР ЗА ДЕЛБА, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ВСЕКИ ОТ ТЯХ ПОЛУЧАВА РЕАЛЕН ДЯЛ ИЛИ БРОЯТ НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ СЕ НАМАЛЯВА, СДЕЛКАТА НЕ Е СИМУЛАТИВНА ДОРИ И ДА НЕ ВКЛЮЧВА УГОВОРКИ ЗА ПЛАЩАНЕ НА СУМИ ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ, ТЪЙ КАТО ИЗЯВЛЕНИЕТО НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ, ЧЕ ВСИЧКИ ОТНОШЕНИЯ СА УРЕДЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАСЛЕДСТВОТО ОТГОВАРЯ НА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ВОЛЯ НА СТРАНИТЕ – ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА.

Чл. 35, ал. 1 от ЗС

Чл. 77, ал. 2 ЗН

Чл. 212, ал. 2 ЗЗД

Чл. 26, ал. 2 ЗЗД

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 242 ОТ 31.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 881/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

СПОРЕД ЧЛ. 32 ЗС ОБЩАТА ВЕЩ СЕ ИЗПОЛЗУВА И УПРАВЛЯВА СЪГЛАСНО РЕШЕНИЕТО НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, ПРИТЕЖАВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ОТ ОБЩАТА ВЕЩ. АКО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА МНОЗИНСТВО, ИЛИ АКО РЕШЕНИЕТО НА МНОЗИНСТВОТО Е ВРЕДНО ЗА ОБЩАТА ВЕЩ, РАЙОННИЯТ СЪД ПО ИСКАНЕ НА КОЙТО И ДА Е ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ РЕШАВА ВЪПРОСА, ВЗЕМА НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ И АКО Е НУЖНО НАЗНАЧАВА УПРАВИТЕЛ НА ОБЩАТА ВЕЩ. В ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПОЛЗВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕН ИМОТ СЛЕДВА ДА СЕ КОНСТИТУИРАТ КАТО СТРАНИ ВСИЧКИ СЪСОБСТВЕНИЦИ. ТЪЙ КАТО ПРАВАТА ИМ ПРОИЗТИЧАТ ОТ ЕДНО И СЪЩО ПРАВООТНОШЕНИЕ, ТЕ ИМАТ КАЧЕСТВОТО НА НЕОБХОДИМИ ДРУГАРИ. СЪДЪТ Е ЗАДЪЛЖЕН СЛУЖЕБНО ДА СЛЕДИ ЗА КОНСТИТУИРАНЕТО НА СТРАНИТЕ И АКО НЕ СА КОНСТИТУИРАНИ, ТРЯБВА ДА УКАЖЕ НА ИЩЕЦА ДА ОТСТРАНИ ТАЗИ НЕРЕДНОСТ, КАТО МУ ДА СРОК В КОЙТО ДА ПОСОЧИ ИМЕНАТА И АДРЕСИТЕ НА НЕВКЛЮЧЕНИТЕ В ДЕЛОТО СЪСОБСТВЕНИЦИ. АКО В ДАДЕНИЯ ИМ СРОК НЕ ОТСТРАНЯТ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В ИСКОВАТА МОЛБА, СЪДЪТ ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО И ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА. НО АКО НЕ СТОРИ ТОВА, А РЕШИ ДЕЛОТО БЕЗ УЧАСТИЕТО НА НЯКОЙ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, РЕШЕНИЕТО МУ НЯМА ДА БЪДЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, А НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Чл. 32, ал. 2 ЗС

Чл. 38, ал. 2 ЗС

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 244 ОТ 09.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1207/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

СДЕЛКАТА Е СКЛЮЧЕНА ПРИ ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ЗАКОНА, КОГАТО ЗАБРАНЕНА ОТ ЗАКОНА ЦЕЛ СЕ ПОСТИГА С ПОЗВОЛЕНИ СРЕДСТВА; КОГАТО МАКАР И ОТ ВЪНШНА СТРАНА ПРАВНАТА ФОРМА ДА Е СПАЗЕНА ЦЕЛТА Е ЧРЕЗ НЕЯ ДА СЕ ПОСТИГНЕ ЕДИН НЕПОЗВОЛЕН ИЛИ ЗАБРАНЕН ОТ ЗАКОНА РЕЗУЛТАТ. КОГАТО СЪСОБСТВЕНИК НА ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ИМОТ ЦЕЛИ ДА ОСУЕТИ ПРАВОТО НА ИЗКУПУВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНИК ЧРЕЗ ПРИКРИВАНЕ НА ПРОДАЖБА, ДАРЕНИЕТО НЕ Е В ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ЗАКОНА, ТЪЙ КАТО С НЕГО НЕ СЕ ПОСТИГА ЗАБРАНЕН ОТ ЗАКОНА РЕЗУЛТАТ. ПРАВОТО НА ИЗКУПУВАНЕ ОТ СЪСОБСТВЕНИКА НЕ ВЪЗНИКВА ПРИ ВАЛИДНОСТ НА ДАРЕНИЕТО ПРЕДВИД ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ПОСЛЕДВАЩАТА ПРОДАЖБА Е ИЗВЪРШЕНА МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИ.

Чл. 33, ал. 2 ЗС

Чл. 26, ал. 1 пр.2 ЗЗД

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 265 ОТ 27.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 912/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 32, АЛ. 2 ОТ ЗС СЛЕДВА ДА УЧАСТВАТ ВСИЧКИ СЪСОБСТВЕНИЦИ И НОСИТЕЛИ НА ОГРАНИЧЕНОТО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ, ТЪЙ КАТО ТЕ СА НЕОБХОДИМИ ДРУГАРИ. РЕШЕНИЕТО ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОЛЗВАНЕТО СЛЕДВА ДА Е ЕДНАКВО ЗА ВСИЧКИ. СЪДЪТ СЛУЖЕБНО СЛЕДИ ЗА ПРАВИЛНОТО КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНИТЕ И В СЛУЧАИТЕ НА НЕОБХОДИМО ДРУГАРСТВО САМ ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ УЧАСТИЕТО В ПРОЦЕСА НА ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ДРУГАРИ. НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТОВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВОДИ ДО ПОСТАНОВЯВАНЕ НА НЕДОПУСТИМО РЕШЕНИЕ.

Чл. 32, ал. 2 от ЗС

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 270 ОТ 20.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1162/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

СЪГЛАСНО ПРЕЗУМПЦИЯТА НА ЧЛ. 69 ЗС ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ТОЗИ КОЙТО УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ВЕЩТА Я ДЪРЖИ ЗА СЕБЕ СИ, ДОКАТО НЕ СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ Я ДЪРЖИ ЗА ДРУГИГО. КОГАТО ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ Е ПРИДОБИТА НА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, ТО УПРАЖНЯВАЩИЯТ СЕ ЯВЯВА ДЪРЖАТЕЛ И В ТОЗИ СЛУЧАЙ ПРЕЗУМЦИЯТА НА ЧЛ. 69 ЗС Е ОПРОВЕРГАНА, А СЪОТВЕТНО В ТЕЖЕСТ НА ТОЗИ, КОЙТО СЕ ПОЗОВАВА НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ Е ДА УСТАНОВИ, ЧЕ ТАКАВА Е ЗАПОЧНАЛА ДА ТЕЧЕ ЧРЕЗ ЯВНА ПРОМЯНА НА ДЪРЖАНЕТО ВЪВ ВЛАДЕНИЕ. РАЗГЛЕЖДАНО В ПОСОЧЕНИЯ КОНТЕКСТ НАСЛЕДЯВАНЕТО, КАТО ПРАВЕН СПОСОБ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЕДНО ПОЧИНАЛО ЛИЦЕ КЪМ НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ, СЕ ЯВЯВА ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ. КОГАТО КЪМ НАСЛЕДЯВАНЕ СА ПРИЗОВАНИ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ЛИЦА, КОИТО СА ПРИЕЛИ НАСЛЕДСТВОТО, МЕЖДУ ТЯХ ВЪЗНИКВА НАСЛЕДСТВЕНА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ /СЪСОБСТВЕНОСТ ПО НАСЛЕДЯВАНЕ/. ВЪТРЕШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ ПО ПОЛЗВАНЕТО НА ОБЩАТА ВЕЩ СЕ УРЕЖДАТ СЪГЛАСНО ПРАВИЛАТА НА ЧЛ. 31 ЗС. В ТЕЗИ СЛУЧАИ СЪНАСЛЕДНИКЪТ, КОЙТО УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ВЪРХУ ОПРЕДЕЛЕНА НАСЛЕДСТВЕНА ВЕЩ ИМА КАЧЕСТВОТО ДЪРЖАТЕЛ НА ПРАВАТА НА ОСТАНАЛИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ. ЗА ДА ЗАПОЧНЕ В НЕГОВА ПОЛЗА ДА ТЕЧЕ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ Е НЕОБХОДИМО ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРАВА ДА Е ДЕМОНСТРИРАНО ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НЕДВУСМИСЛЕНО ДА ОТРАЗЯВАТ НАМЕРЕНИЕТО ЗА СВОЕНЕ И ОТРИЧАНЕ ПРАВАТА НА ОСТАНАЛИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ.

Чл. 31 ЗС

Чл. 69 ЗС

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 298 ОТ 29.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 892/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

КОГАТО НЯКОЛКО ЛИЦА ПРИДОБИЯТ ОБЩО СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ЕДНА ВЕЩ, ДЯЛОВЕТЕ ИМ СЕ СЧИТАТ РАВНИ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО, СЪГЛАСНО ЧЛ. 30, АЛ. 2 ОТ ЗС. АКО ПРИДОБИВНИЯТ СПОСОБ Е ВЪЗМЕЗДНА СДЕЛКА И АКО ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО И НЯКОЙ ОТ ПРИОБРЕТАТЕЛИТЕ СЕ НАМИРА В БРАК ПОД РЕЖИМА НА СК ОТ 1985 Г. (ОТМ.), НЕГОВАТА ЧАСТ СТАВА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 19, АЛ. 1 ОТ СК (ОТМ.). И В ТОЗИ СЛУЧАЙ ДЕЙСТВА ПРЕЗУМПЦИЯТА НА ЧЛ. 19, АЛ. 3 ОТ СК (ОТМ.) – СЪВМЕСТНИЯТ ПРИНОС СЕ ПРЕДПОЛАГА ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО. ПРИ СПОР ЗА СОБСТВЕНОСТ СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ПРИЛОЖИ ДВЕТЕ ПРЕЗУМПЦИИ – ТАЗИ НА ЧЛ. 30, АЛ. 2 ОТ ЗС И НА ЧЛ. 19, АЛ. 3 ОТ СК (ОТМ.) И САМО АКО Е ДОКАЗАНО ПРОТИВНОТО – ДА ПРИЕМЕ, ЧЕ ДЯЛОВЕТЕ НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ В ОБЩАТА ВЕЩ НЕ СА РАВНИ ИЛИ ПЪК ЧЕ ПРИДОБИТИЯТ ДЯЛ ОТ ЕДИНИЯ СЪПРУГ Е НЕГОВА ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ, А НЕ СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ.

Чл. 30, ал. 2 от ЗС

Чл. 19, ал. 3 от СК (отм.)

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 351 ОТ 13.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 573/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДНОСТРАННО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ НА ЛИШЕНИЯ ОТ ПОЛЗВАНЕ СЪСОБСТВЕНИК, ОТПРАВЕНО ДО ПОЛЗВАЩИЯ СЪСОБСТВЕНИК, С КОЕТО СЕ ИСКА /ПРЕТЕНДИРА/ ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО Е ЛИШЕН. ВЕДНЪЖ ОТПРАВЕНО, ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ ДЕЙСТВА ЗАНАПРЕД БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ ПОКАНАТА Е НАРОЧНА ИЛИ СЕ СЪДЪРЖА В ДРУГ АКТ – НАЙ ЧЕСТО В ИСКОВА МОЛБА ЗА СЪЩОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

Чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 352 ОТ 13.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 618/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДНОСТРАННО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ НА ЛИШЕНИЯ ОТ ПОЛЗВАНЕ СЪСОБСТВЕНИК, ОТПРАВЕНО ДО ПОЛЗВАЩИЯ СЪСОБСТВЕНИК, С КОЕТО СЕ ИСКА /ПРЕТЕНДИРА/ ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО Е ЛИШЕН. ВЕДНЪЖ ОТПРАВЕНО, ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ ДЕЙСТВА ЗАНАПРЕД БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО ДО НАСТЪПВАНЕ НА ПРАВОПОГАСЯВАЩ ФАКТ. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ ПОКАНАТА Е НАРОЧНА ИЛИ СЕ СЪДЪРЖА В ДРУГ АКТ – НАЙ- ЧЕСТО В ИСКОВА МОЛБА ЗА СЪЩОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ НА ИСКА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ СЪДА ВЪЗ ОСНОВА НА ФАКТИЧЕСКИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА И ПЕТИТУМА НА ИСКОВАТА МОЛБА, Т.Е. ОТ ТВЪРДЯНОТО СПОРНО МАТЕРИАЛНО ПРАВО.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

Чл. 59 ЗЗД

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 381 ОТ 08.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 272/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС Е СПЕЦИАЛНА ХИПОТЕЗА НА ИНСТИТУТА НА НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ. КОГАТО СПОРЪТ Е ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНА ВЕЩ МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИ, ТОВА Е НОРМАТА, КОЯТО УРЕЖДА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ. ПРАВО ДА ПОЛЗВА ОБЩАТА ВЕЩ ИМА ВСЕКИ ЕДИН ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ. ФАКТЪТ, ЧЕ САМО ЕДИН ОТ ТЯХ, НЕЗАВИСИМО КОЛКО Е ГОЛЯМА КВОТАТА МУ, Я ПОЛЗВА ИЗЦЯЛО, ВОДИ ДО ОБОГАТЯВАНЕТО МУ ЗА СМЕТКА ПАТРИМОНИУМА НА ДРУГИЯ СЪСОБСТВЕНИК. В СЛУЧАЯ, ОБАЧЕ, ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ОГРАНИЧИЛ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ, СЪОТВЕТНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, ОТ ДАТАТА НА ПОКАНАТА, ОТПРАВЕНА ОТ НЕВЛАДЕЕЩИЯТ СЪСОБСТВЕНИК. ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО С ОГЛЕД ОБЩНОСТТА НА ПРИТЕЖАВАНОТО СУБЕКТИВНО МАТЕРИАЛНО ПРАВО, ТОВА Е МОМЕНТЪТ, В КОЙТО ПОЛЗВАЩИЯТ ЦЯЛАТА ВЕЩ СЪСОБСТВЕНИК ЩЕ ИМА УКОРИМО ПОВЕДЕНИЕ /ЗА РАЗЛИКА ОТ ОБЩАТА ХИПОТЕЗА НА ЧЛ. 59, АЛ. 1 ЗЗД, В КОЯТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ СЕ ДЪЛЖИ ОТ ДАТАТА НА НЕОСНОВАТЕЛНОТО ВЛАДЕНИЕ ВЪРХУ ВЕЩТА/.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

Чл. 59 ЗЗД

Чл. 25 СК (отм.)

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 383 ОТ 26.10.2010 Г. ПО ГР. Д. № 532/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

КОГАТО СЪСОБСТВЕНИКЪТ Е УВЕДОМЕН ЧРЕЗ ОТПРАВЕНА ПОКАНА ЗА ИЗКУПУВАНЕ ОТНОСНО НАМЕРЕНИЕТО НА СЪСОБСТВЕНИКА СИ ДА СЕ РАЗПОРЕДИ СЪС СВОЯ ДЯЛ ОТ ВЕЩТА, ТО ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТАКАВА СДЕЛКА СРОКЪТ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ИЗКУПУВАНЕ ПО ЧЛ. 33, АЛ. 2 ЗС ТЕЧЕ ОТ ДЕНЯ НА СДЕЛКАТА. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ Е НАЛИЦЕ ПЪЛНО СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ СЪЩЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ПРЕДЛОЖЕНИЕТО И УСЛОВИЯТА, ПРИ КОИТО Е ИЗПОВЯДАНА СДЕЛКАТА С ТРЕТОТО ЛИЦЕ. ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО НАЛИЧИЕТО НА ТАКОВА СЪОТВЕТСТВИЕ ИЛИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ СЕ УСТАНОВЯВА ЕДВА СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА РАЗПОРЕЖДАНЕТО. А НЕ МОЖЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПОСОЧЕНИТЕ В ПРЕДЛОЖЕНИЕТО И В ДОГОВОРА КЛАУЗИ ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА ОТ КОЙ МОМЕНТ ТЕЧЕ СРОКЪТ ЗА ИЗКУПУВАНЕ. ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАЧАЛОТО НА СРОКА Е НАЛИЧИЕТО ИЛИ ЛИПСАТА НА ОТПРАВЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗКУПУВАНЕ ДО СЪСОБСТВЕНИКА, Т.Е. ЗНАНИЕТО НА СЪСОБСТВЕНИКА ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА СДЕЛКА. САМО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СЪСОБСТВЕНИКЪТ ИЗОБЩО ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е УВЕДОМЕН ЗА ИЗВЪРШЕНОТО РАЗПОРЕЖДАНЕ, ТО ТОГАВА ТОЙ ЩЕ МОЖЕ ДА УПРАЖНИ ПРАВОТО СИ НА ИЗКУПУВАНЕ В ДВУМЕСЕЧЕН СРОК ОТ УЗНАВАНЕ НА ПРОДАЖБАТА.

ИЗКУПВАЧЪТ ДЪЛЖИ ДЕЙСТВИТЕЛНО УГОВОРЕНАТА, А НЕ ПОСОЧЕНАТА В НОТАРИАЛНИЯ АКТ ЦЕНА, ДОРИ КОГАТО ПОСОЧЕНАТА В АКТА ЦЕНА Е ПО-НИСКА ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА.

Чл. 33, ал. 2 ЗС

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 394 ОТ 18.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1045/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

ЛИШАВАНЕ ОТ ПОЛЗАТА ОТ ОБЩАТА ВЕЩ ВКЛЮЧВА НЕ САМО ПРЯКО ПОЛЗУВАНЕ, НО И ПОЛЗУВАНЕ ЧРЕЗ ТРЕТИ ЛИЦА. В ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА МНОГОКРАТНО Е ЗАСТЪПВАНО СТАНОВИЩЕТО, ЧЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ ЗС, КОГАТО ОБЩАТА ВЕЩ СЕ ПОЛЗВА ЛИЧНО САМО ОТ НЯКОЙ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, ТОЙ ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО СА ЛИШЕНИ, ОТ ДЕНЯ НА ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ. ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ ПРИ ТАЗИ ХИПОТЕЗА Е СЪСОБСТВЕНОТО ИМУЩЕСТВО ДА СЕ ПОЛЗВА ЛИЧНО, НО КАТО СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД И ОТДАВАНЕТО МУ ПОД НАЕМ ИЛИ ЗА ПОЛЗУВАНЕ НА ТРЕТИ ЛИЦА. ИМЕННО ТОЗИ ПОСЛЕДЕН ФАКТ НЕ Е БИЛ СЪОБРАЗЕН ОТ ВЪЗЗИВНИЯ СЪД ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

Чл. 31, ал. 2 ЗС и

Чл. 86 ЗЗД

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 399 ОТ 04.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1069/2006 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ ЗС КОГАТО ОБЩАТА ВЕЩ СЕ ПОЛЗВА ЛИЧНО САМО ОТ НЯКОИ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, ТЕ ДЪЛЖАТ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО СЕ ЛИШЕНИ, ОТ ДЕНЯ НА ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ. ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО СЕ ДЪЛЖИ ОТ МОМЕНТА НА ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ. ПО ЕСТЕСТВОТО СИ ТО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДНОСТРАННО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ, ОТ КОЕТО СЛЕДВА ДА Е ВИДНО, ЧЕ ЛИШЕНИЯТ ОТ ПОЛЗВАНЕ ИСКА ДА МУ ЗАПЛАЩА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ ПОКАНАТА Е НАРОЧНА. СЪЩАТА МОЖЕ ДА СЕ СЪДЪРЖА И В ИСКОВА МОЛБА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ ЗС.

Чл. 31, ал. 2 от ЗС

Чл. 59 от ЗЗД

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 409 ОТ 26.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 224/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

ОБЩА ЧАСТ ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИДОБИТА ПО ДАВНОСТ ОТ ЛИЦЕ, КОЕТО ИМА СОБСТВЕНО ЖИЛИЩЕ В СЪЩАТА СГРАДА.

Чл. 32, ал. 2 от ЗС

Чл. 40, ал. 1 от ЗУТ

Чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 413 ОТ 26.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 2636/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 33, АЛ. 2 ЗС, КЪМ КОЯТО ПРЕПРАЩА И ЧЛ. 66 ЗС, ИМА РЕСТРИКТИВЕН ХАРАКТЕР И ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГА ОГРАНИЧИТЕЛНО. САМО КОГАТО ЗА ОТЧУЖДИТЕЛЯ – СЪСОБСТВЕНИК Е БЕЗРАЗЛИЧНО НА КОГО ЩЕ ПРЕХВЪРЛИ СОБСТВЕНОСТТА СИ, ТОЙ СЛЕДВА ДА СЪБЛЮДАВА ПРЕДВИДЕНИЯ В ЗАКОНА РЕД ЗА ИЗКУПУВАНЕ ОТ СЪСОБСТВЕНИКА, РЕСП. СОБСТВЕНИКА НА ЗЕМЯТА. СДЕЛКАТА, КОЯТО УДОВЛЕТВОРЯВА ТОВА ИЗИСКВАНЕ Е ПОКУПКО-ПРОДАЖБАТА В НЕЙНИЯ ЧИСТ ВИД, ТЪЙ КАТО САМО В ТОЗИ СЛУЧАЙ ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА СОБСТВЕНОСТТА Е СВЪРЗАНО С НАСРЕЩНА ЗАМЕСТИМА ПРЕСТАЦИЯ – ПЛАЩАНЕТО НА УГОВОРЕНА ЦЕНА. ПРОДАЖНАТА ЦЕНА СЕ ПЛАЩА В ПАРИ – ЗАМЕСТИМИ ВЕЩИ С ФИКСИРАНА НОМИНАЛНА СТОЙНОСТ, КОИТО СА УНИВЕРСАЛНО РАЗПЛАЩАТЕЛНО СРЕДСТВО И МОГАТ ДА СЕ ПРЕСТИРАТ ОТ ВСЕКИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ ЛИЦАТА С ПРАВО НА ИЗКУПУВАНЕ. ХИПОТЕЗАТА Е МИСЛИМА И В СЛУЧАЙ НА ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА СРЕЩУ РОДОВО ОПРЕДЕЛЕНИ ВЕЩИ. ОБРАТНО – РАЗПОРЕДБАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЛУЧАИ, КОГАТО ЗА СЪСОБСТВЕНИКА НЕ Е БЕЗРАЗЛИЧНО НА КОГО ЩЕ ПРЕХВЪРЛИ СОБСТВЕНОСТТА СИ С ОГЛЕД ИЗИСКВАНЕТО ЗА НАСРЕЩНА ПРЕСТАЦИЯ И НЕЙНОТО ЕСТЕСТВО, КАКТО И С ОГЛЕД ПРЕДМЕТА /ОБЕКТИТЕ/ НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ – НАСЛЕДЯВАНЕ, ДАРЕНИЕ, ЗАМЯНА С ИНДИВИДУАЛНИ ВЕЩИ, ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ, ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВО /ТР № 50/56 Г. ОСГК/ И ДР.

Чл. 33, ал. 2 ЗС

Чл. 66 ЗС

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 472 ОТ 26.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 278/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

КАКТО Е РАЗЯСНЕНО В Т. 4, Б. „А“ НА П. № 7 ОТ 1973 Г. НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ СЪД, ОСНОВНИЯТ ПРЕДМЕТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 34 ЗС Е ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА СЪСОБСТВЕНОСТ. С ОГЛЕД НА ТОВА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ МОГАТ ДА ПРЕДЯВЯТ ИСКАНИЯ САМО ЗА ТАКИВА СМЕТКИ, КОИТО ИМАТ ВРЪЗКА С ОБЩНОСТТА, ПРЕДМЕТ НА ДЕЛБАТА. КАТО ПРИМЕРИ В ТЪЛКУВАТЕЛНИЯ АКТ СА ПОСОЧЕНИ ИСКАНИЯ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЛИЧЕН ЗАЕМ И ЗАЕМ ОТ ЕДИН НА ДРУГ СЪДЕЛИТЕЛ, ЗА ДА БЪДЕ ЗАКУПЕНА ОБЩАТА ВЕЩ.

Чл. 34 ЗС

Чл. 21 СК от 1985 г. (отм.)

П. № 7 от 1973 г. на Пленума на Върховния съд

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 491 ОТ 28.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 363/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

С ПРИЕМАНЕТО НА НАСЛЕДСТВОТО, НАСЛЕДНИЦИТЕ ПОЕМАТ И ВЕЧЕ ВЪЗНИКНАЛОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ ИМ ЗА ПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ОТНОВО ДА БЪДЕ ИСКАНО ПИСМЕНО ТАКОВА. ВЕДНЪЖ ОТПРАВЕНО, ТО ИМА ДЕЙСТВИЕ ДОКАТО ТРАЕ ПОЛЗВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНИЯ ИМОТ САМО ОТ ЧАСТ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ЗА ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ПЕРИОД ДА СЕ ОТПРАВЯ НОВА ПИСМЕНА ПОКАНА.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 520 ОТ 22.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 496/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

В СЛУЧАЙ КАТО НАСТОЯЩИЯ, ПРИ КОЙТО ЕТАЖИТЕ В СГРАДАТА СА САМО ДВА И СОБСТВЕНИЦИТЕ ИМ СА С РАВНИ ПРАВА, ИМА ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО ОСНОВАНИЕ УРЕДБАТА НА ОТНОШЕНИЯТА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПО ПРАВИЛАТА ЗА СЪСОБСТВЕНОСТТА, ТЪЙ КАТО НА ПРАКТИКА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА МНОЗИНСТВО ЗА НАЧИНА НА ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩАТА СГРАДА. ЕТО ЗАЩО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ СЛЕДВА ДА СЕ УРЕДЯТ СЪГЛАСНО ЧЛ. 30, АЛ. 3 ОТ ЗС, В КОЙТО СМИСЪЛ Е ТЪЛКУВАНЕТО ПО ЦИТИРАНИТЕ АКТОВЕ.

СПОРЕД ПОСОЧЕНАТА РАЗПОРЕДБА ВСЕКИ СЪСОБСТВЕНИК УЧАСТВА В ПОЛЗИТЕ И ТЕЖЕСТИТЕ ОТ ОБЩАТА ВЕЩ СЪОБРАЗНО С ЧАСТТА СИ. ПОД „ТЕЖЕСТИ“ СЕ РАЗБИРАТ ТЕЗИ ГРИЖИ И РАЗНОСКИ, КОИТО СА НЕОБХОДИМИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ВЕЩТА. СЪСОБСТВЕНИКЪТ НЯМА ПРАВО НА ИЗМЕНЕНИЯ В ОБЩАТА ВЕЩ БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ. КОГАТО ИЗВЪРШИ ПОДОБРЕНИЯ В СЪСОБСТВЕН ИМОТ БЕЗ ЗНАНИЕТО И СЪГЛАСИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, ТОЙ ИМА ВЗЕМАНЕ ЗА ИЗРАВНЯВАНЕ ЗА НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ, ВЪЗНИКНАЛО В РЕЗУЛТАТ НА ДЕЙСТВИЯТА МУ, НО НЕ И НА ПЪЛНАТА ЧАСТ ОТ РАЗНОСКИТЕ, НАПРАВЕНИ ЗА ПОДОБРЕНИЯТА. ПРИ ТОВА КАТО ПОДОБРЕНИЯ НА ВЕЩТА СЕ СЧИТАТ ТЕЗИ НОВОВЪВЕДЕНИЯ В НЕЯ, КОИТО УВЕЛИЧАВАТ ПОЛЕЗНИТЕ Й КАЧЕСТВА, НО НЕ И ТЕЗИ, КОИТО НЯМАТ ПРАКТИЧЕСКИ СМИСЪЛ. ПОСЛЕДНИТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ И ОСТАВАТ ЗА СМЕТКА НА ТОЗИ, КОЙТО ГИ Е ИЗВЪРШИЛ.

Чл. 30, ал. 3 от ЗС

Чл. 121 от ЗЗД

Чл. 290 от ГПК

РЕШЕНИЕ № 528 ОТ 21.03.2011 Г. ПО ГР. Д. № 158/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪПРУЖЕСКАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ С РАЗВОД, ТЯ СТАВА ОБИКНОВЕНА СЪСОБСТВЕНОСТ, ПОРАДИ КОЕТО И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БИВШИТЕ СЪПРУЗИ СЕ УРЕЖДАТ КАТО ТАКИВА МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИ. ПРИ ИЗПЪЛНЕН ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС, СЪПРУГЪТ, НА КОГОТО Е БИЛО ПРЕДОСТАВЕНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОТО СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ, ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА ДРУГИЯ СЪПРУГ. ОБСТОЯТЕЛСТВОТО ДАЛИ ПРАВОИМАЩИЯТ СЪПРУГ Е МОГЪЛ ЛИЧНО И РЕАЛНО ДА ПОЛЗВА ИМОТА, СЪОБРАЗНО ЧАСТТА СИ, Е ИРЕЛЕВАНТНО.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

Чл. 59 ЗЗД

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 544 ОТ 23.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 736/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

СЪГЛАСНО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС, КОГАТО ОБЩАТА ВЕЩ СЕ ИЗПОЛЗУВА ЛИЧНО САМО ОТ НЯКОИ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, ТЕ ДЪЛЖАТ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО СА ЛИШЕНИ, ОТ ДЕНЯ НА ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ. КАКТО ВЕЧЕ ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЕ Е ПРОИЗНЕСЪЛ С РЕШЕНИЕ № 466 ОТ 21.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 4249/2008 Г. НА ІV Г.О., ВЕДНЪЖ ОТПРАВЕНО, ПИСМЕНОТО ИСКАНЕ СЕ РАЗПРОСТИРА НЕОГРАНИЧЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ДОКАТО СЪЩЕСТВУВА СЪСОБСТВЕНОСТТА ИЛИ СЕ ПРЕКРАТИ ПОЛЗВАНЕТО ОТ СЪСОБСТВЕНИКА. ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО СЕ ДЪЛЖИ В РАЗМЕР СЪОБРАЗНО КВОТАТА ОТ СЪСОБСТВЕНОСТТА НА ЛИШЕНИЯ ОТ ПОЛЗАТА ОТ ОБЩАТА ВЕЩ, КОЙТО ПРИ ПРОМЯНА НА ДЕЛА МУ ОТ СЪСОБСТВЕНОСТТА ДЪЛЖИ ОТПРАВЯНЕ НА НОВО ПОИСКВАНЕ САМО КОГАТО КВОТАТА МУ СЕ Е УВЕЛИЧИЛА.

КОГАТО КВОТАТА НА СЪСОБСТВЕНИКА СЕ Е УВЕЛИЧИЛА ОТ НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВОПРИЕМСТВО, НАСЛЕДНИКА НА КРЕДИТОРА НЕ ДЪЛЖИ ОТПРАВЯНЕ НА НОВО ПИСМЕНО ПОИСКВАНЕ, ТЪЙ КАТО ПОКАНАТА ОТ НАСЛЕДОДАТЕЛЯ МУ ГО ПОЛЗВА. НОВО ПИСМЕНО ПОИСКВАНЕ ОТ ЛИШЕНИЯ ОТ ПОЛЗИТЕ СЪСОБСТВЕНИК ПРИ УВЕЛИЧЕНИЕ НА КВОТАТА ОТ СЪСОБСТВЕНОСТТА В РЕЗУЛТАТ НА НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВОПРИЕМСТВО СЕ ДЪЛЖИ САМО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО НАСЛЕДОДАТЕЛЯТ МУ НЕ Е ОТПРАВИЛ ПИСМЕНО ПОИСКВАНЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА СВОЯ ДЯЛ ДО ПОЛЗВАЩИЯ ОБЩАТА ВЕЩ.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 593 ОТ 28.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1275/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

СГРАДИТЕ-БЛИЗНАЦИ СА ДВЕ ОТДЕЛНИ СГРАДИ, ДОЛЕПЕНИ ЕДНА ДО ДРУГА. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕЗИ СГРАДИ ЛИПСВАТ НАЙ-ХАРАКТЕРНИТЕ БЕЛЕЗИ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ – ОБЩ ВХОД И СТЪЛБИЩА, ОБЩИ ОСНОВИ, ПЛОЧИ, ТРЕГЕРИ, ВЪНШНИ СТЕНИ, НОСЕЩИ СТЕНИ, ОБЩИ ВХОДОВЕ, СТЪЛБИЩЕ И КОРИДОРИ КЪМ ТАВАНСКИТЕ И ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ И ДР. ПРИ ТЯХ ИМА САМО ОБЩА СЪЕДИНИТЕЛНА СТЕНА И СЪЕДИНЕН ПОКРИВ, НО ВСЯКА ЧАСТ ОТ ТОЗИ ПОКРИВ ОБСЛУЖВА САМО ОТДЕЛНАТА СГРАДА-БЛИЗНАК. ТОЕСТ, МЕЖДУ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЕДНАТА СГРАДА-БЛИЗНАК И НА ДРУГАТА СГРАДА-БЛИЗНАК НЕ ВЪЗНИКНА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ И СЛЕДОВАТЕЛНО ДВОРНОТО МЯСТО НЕ Е ОБЩА ЧАСТ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ. ПОРАДИ ТОВА ДВОРНО МЯСТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДМЕТ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ДВАТА БЛИЗНАКА ПО РЕДА НА ЧЛ. 32, АЛ. 2 ОТ ЗС.

КОГАТО ОБАЧЕ ЕДНАТА ИЛИ И ДВЕТЕ СГРАДИ-БЛИЗНАЦИ СА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ МЕЖДУ НЯКОЛКО ЛИЦА /КОГАТО В СГРАДИТЕ-БЛИЗНАЦИ СА ОБОСОБЕНИ ОТДЕЛНИ ОБЕКТИ НА СОБСТВЕНОСТ – АПАРТАМЕНТИ, АТЕЛИЕТА, МАГАЗИНИ И ДР. С ОБЩ ВХОД И ОБЩО СТЪЛБИЩЕ/, СГРАДАТА-БЛИЗНАК Е ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ МЕЖДУ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ОБЕКТИТЕ В ТАЗИ СГРАДА. В ТОЗИ СЛУЧАЙ, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДВОРНОТО МЯСТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 32, АЛ. 2 ОТ ЗС СЛЕДВА ДА СЕ ИЗВЪРШИ НА ДВЕ ЧАСТИ: ЕДНА ЗА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА ЕДНАТА СГРАДА-БЛИЗНАК И ВТОРА ЗА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА ВТОРАТА СГРАДА-БЛИЗНАК, А РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЧАСТТА НА СГРАДАТА-БЛИЗНАК, КОЯТО Е ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ НА ТАЗИ СГРАДА СЛЕДВА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪГЛАСНО ЧЛ. 42 ОТ ЗС ПО РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ЕС.

Чл. 32, ал. 2 от ЗС

Чл. 42 от ЗС

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 635 ОТ 25.10.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1405/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ИМОТА В ДАНЪЧНИТЕ СЛУЖБИ НА СВОЕ ИМЕ, БЕЗ ТОВА ДЕКЛАРИРАНЕ ДА Е СТАНАЛО ИЗВЕСТНО НА ОСТАНАЛИТЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ, НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ДЕЙСТВИЕ НА ОТРИЧАНЕ НА ТЕХНИТЕ ПРАВА. ПЛАЩАНЕТО НА ДАНЪЦИ И КОНСУМАТИВНИ РАЗНОСКИ ЗА ИМОТА, ИЗВЪРШВАНЕТО НА РЕМОНТИ В ИМОТА СЪЩО НЕ СА ТАКИВА ДЕЙСТВИЯ, ЗАЩОТО СЪГЛАСНО ЧЛ. 31 ОТ ЗС ВСЕКИ СЪСОБСТВЕНИК Е ДЛЪЖЕН ДА УЧАСТВА В ПОЛЗИТЕ И ТЕЖЕСТИТЕ ЗА ОБЩАТА ВЕЩ СЪОБРАЗНО ДЕЛА СИ, А КОГАТО САМ Е ПОЕЛ ЦЕЛИТЕ РАЗНОСКИ ЗА СЪСОБСТВЕНАТА ВЕЩ МОЖЕ ДА ИСКА ОТ ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ ДА МУ ЗАПЛАТЯТ ТАКАВА ЧАСТ ОТ ТЕЗИ РАЗНОСКИ, КОЯТО СЪОТВЕТСТВА НА ТЕХНИЯ ДЯЛ В СЪСОБСТВЕНОСТТА. ФАКТЪТ, ЧЕ РАЗНОСКИТЕ ЗА ДАДЕН ИМОТ СА ПОЕТИ САМО ОТ ЕДИН ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, САМ ПО СЕБЕ СИ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОЗИ СЪСОБСТВЕНИК ОТРИЧА ПРАВАТА НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ.

Чл. 31 от ЗС

Чл. 108 от ЗС

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 745 ОТ 16.10.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3259/2008 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

ВЪПРОСЪТ ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ В ИМОТА ПОДОБРЕНИЯ И НАСАЖДЕНИЯ ИМА ЗНАЧЕНИЕ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПОЛЗВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНИЯ ИМОТ СПОРЕД ТРАЙНАТА ПРАКТИКА НА ВКС НА РБ.

Чл. 32, ал. 2 от ЗС

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 1024 ОТ 18.12.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3417/2008 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

В ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО НА ОБЩИЯ ИМОТ ПО ЧЛ. 32, АЛ. 2 ЗС СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НЕОБХОДИМИ ДРУГАРИ – Т. Е. УЧАСТИЕТО НА ВСИЧКИ ТЯХ В ПРОЦЕСА Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА НЕГОВАТА ДОПУСТИМОСТ, ЗА КОЯТО СЪДЪТ СЛЕДИ СЛУЖЕБНО. ПРИ НЕПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА СРЕЩУ ВСИЧКИ СЪСОБСТВЕНИЦИ И КОГАТО ИМА НАПРАВЕНО ИСКАНЕ ОТ НЯКОИ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ ЗА КОНСТИТУИРАНЕ КАТО СТРАНИ ПО ДЕЛОТО И НА ДРУГИ СЪСОБСТВЕНИЦИ, СРЕЩУ КОИТО НЕ Е БИЛ ПРЕДЯВЕН ИСКА ПО ЧЛ. 32, АЛ. 2 ЗС, СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ГИ КОНСТИТУИРА КАТО СТРАНА ПО ДЕЛОТО. АКО НЕ СТОРИ ТОВА И РЕШИ ДЕЛОТО БЕЗ УЧАСТИЕТО НА НЯКОИ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, РЕШЕНИЕТО МУ НЯМА ДА БЪДЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, А НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ТО ЩЕ ИМА СИЛАТА И ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕУЧАСТВУВАЛИТЕ В ДЕЛОТО СЪСОБСТВЕНИЦИ.

Чл. 32, ал. 2 ЗС

Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 294 ОТ 13.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 2654/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

ЗА ПОКАНА ЗА ПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС СЛЕДВА ДА СЕ СЧИТА И ИСКОВАТА МОЛБА ЗА ДЕЛБА, КОГАТО СЪДЪРЖА ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНИЯ ИМОТ ОТ ОТВЕТНИКА. ТОВА ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНЕТО НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС, СЪГЛАСНО КОЯТО, КОГАТО ОБЩАТА ВЕЩ СЕ ИЗПОЛЗВА ЛИЧНО САМО ОТ НЯКОИ ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, ТЕ ДЪЛЖАТ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО СА ЛИШЕНИ, ОТ ДЕНЯ НА ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ. В ТОЗИ СЛУЧАЙ ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПЕРИОДА ОТ ДАТАТА НА ПОЛУЧАВАНЕ НА ТАЗИ ИСКОВА МОЛБА ЗА ДЕЛБА, Т.Е. ОТ ДЕНЯ НА ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ, ДО ДАТАТА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС В ДЕЛБЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 286 ГПК (ОТМ.).

Чл. 31, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 615 ОТ 30.09.2010 Г. ПО Г. Д. № 1510/2009 Г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС

РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 32, АЛ. 2 ЗС ОВЛАСТЯВА СЪДА ПРИ ПРЕДЯВЕНО ИСКАНЕ НА ЕДИН ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ ДА АДМИНИСТРИРА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ИМ ПО ПОВОД ПОЛЗВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНАТА ВЕЩ. НАЧИНЪТ НА ПОЛЗВАНЕ СЛЕДВА ДА Е СЪОБРАЗЕН КАКТО С ОБЕМА НА ПРАВАТА НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, ТАКА И С ТЕХНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, С ЦЕЛ ОСИГУРЯВАНЕ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СПОКОЙНО, БЕЗКОНФЛИКТНО СЛУЖЕНЕ С ОБЩАТА ВЕЩ.

Чл. 32, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 669 ОТ 15.11.2010 Г. ПО ГР. Д. № 478/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО СЕ ДЪЛЖИ ОТ МОМЕНТА НА ПОЛУЧАВАНЕ НА ПИСМЕНОТО ПОИСКВАНЕ. ПО ЕСТЕСТВОТО СИ ТО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДНОСТРАННО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ, ОТ КОЕТО СЛЕДВА ДА Е ВИДНО, ЧЕ ЛИШЕНИЯТ ОТ ПОЛЗВАНЕ ИСКА ДА МУ СЕ ЗАПЛАЩА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. ВЕДНЪЖ ОТПРАВЕНО, ПИСМЕНОТО ИСКАНЕ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОГРАНИЧЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ДОКАТО СЪЩЕСТВУВА СЪСОБСТВЕНОСТТА ИЛИ СЕ ПРЕКРАТИ ПОЛЗВАНЕТО ОТ СЪСОБСТВЕНИКА. ПОРАДИ ТОВА НЕ Е НУЖНО ЗА ВСЕКИ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ, ДОКАТО ТРАЕ ПОЛЗВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНАТА ВЕЩ САМО ОТ ЕДИНИЯ ИЛИ НЯКОЛКО СЪСОБСТВЕНИЦИ, ДА СЕ ОТПРАВЯ ПИСМЕНА ПОКАНА. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ ПОКАНАТА Е НАРОЧНА. СЪЩАТА МОЖЕ ДА СЕ СЪДЪРЖА И В ИСКОВА МОЛБА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 783 ОТ 08.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1286/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

СЛЕД КАТО ВЕДНЪЖ Е ОТПРАВЕНА ПИСМЕНА ПОКАНА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС ЗА ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД, ЗА ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ПЕРИОД ТАКАВА ПОКАНА НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДЕ ОТПРАВЯНА.

ИСКОВАТА МОЛБА МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА ПОКАНА.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 121 ОТ 04.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1147/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

РАЗМЕРЪТ НА ДЪЛЖИМО ОТ СЪСОБСТВЕНИКА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, КОГАТО Е ПОЛЗВАЛ ИЗЦЯЛО ОБЩ ИМОТ, ЛИШАВАЙКИ ДРУГ СЪСОБСТВЕНИК ОТ ПОЛЗИТЕ ОТ ИМОТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС СЕ ОПРЕДЕЛЯ СЪОБРАЗНО ПРИТЕЖАВАНИЯ ОТ СЪСОБСТВЕНИКА-ИЩЕЦ ДЯЛ В СОБСТВЕНОСТТА НА ОБЩИЯ ИМОТ.

АКО ПРЕДИ ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО СПОРНОТО ПРАВО ИЛИ ЧАСТ ОТ НЕГО БЪДЕ ПРЕХВЪРЛЕНО ВЪРХУ ДРУГИГО СПОРЪТ СЕ РАЗРЕШАВА С ОГЛЕД ПРАВАТА НА СТРАНИТЕ КЪМ МОМЕНТА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 172 ОТ 06.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 996/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

УВАЖАВАНЕТО НА ИСКА С ПР. ОСН. ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС Е ОБУСЛОВЕНО ОТ СЛЕДНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ: ПРОЦЕСНАТА ВЕЩ ДА Е СЪСОБСТВЕНА, ВЕЩТА ДА СЕ ПОЛЗВА САМО ОТ ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, СЪСОБСТВЕНИКЪТ ДА Е ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОЛЗВА ВЕЩТА СЪОБРАЗНО С ПРАВАТА СИ, СЪЩИЯТ ДА Е ОТПРАВИЛ ПОКАНА ДО ПОЛЗВАЩИЯ ВЕЩТА СЪСОБСТВЕНИК, /СЪСОБСТВЕНИЦИ/ ДА МУ ПРЕДОСТАВИ ПОЛЗВАНЕТО Й СЪОБРАЗНО ПРАВАТА МУ И ПОСЛЕДНИЯТ ДА Е ОТКАЗАЛ ИЛИ ДА СЕ Е ПРОТИВОПОСТАВИЛ НА ТОВА.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 209 ОТ 19.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 750/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ИЗКУПУВАНЕ СЪГЛ. ЧЛ. 33, АЛ. 2 ЗС В КОНКРЕТНАТА ХИПОТЕЗА.

Чл. 33, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 296 ОТ 15.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 179/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

КОГАТО СЪСОБСТВЕНИК ПРОДАДЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТ, БЕЗ ДА Я Е ПРЕДЛОЖИЛ НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, ТЕ ПРИДОБИВАТ ПОТЕСТАТИВНОТО ПРАВО ДА ИЗКУПЯТ ПРОДАДЕНАТА ЧАСТ, КАТО ЗАПЛАТЯТ ПРОДАЖНАТА ЦЕНА. ТОВА ПОТЕСТАТИВНО ПРАВО СЕ УПРАЖНЯВА С КОНСТИТУТИВНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 33, АЛ. 2 ЗС СРЕЩУ ПРИОБРЕТАТЕЛЯ, КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДЯВЕН В ДВУМЕСЕЧЕН ПРЕКЛУЗИВЕН СРОК ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СДЕЛКАТА. АКО ИСКЪТ ЗА ИЗКУПУВАНЕ БЪДЕ УВАЖЕН, ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ ПРИДОБИВАТ ДЕЛА НА РАЗПОРЕДИЛИЯ СЕ СЪСОБСТВЕНИК И ЕВЕНТУАЛНА ПОСЛЕДВАЩА ДЕЛБА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА МЕЖДУ ТЯХ (БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РАЗПОРЕДИЛИЯ СЕ СЪСОБСТВЕНИК), А АКО ИСКЪТ ЗА ИЗКУПУВАНЕ НЕ БЪДЕ ПРЕДЯВЕН В ПРЕКЛУЗИВНИЯ СРОК ИЛИ БЪДЕ ОТХВЪРЛЕН.

СЪСОБСТВЕНОСТТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕНА ЧРЕЗ ДЕЛБА НА ИМОТА, В КОЯТО ПРОЦЕСУАЛНО ЛЕГИТИМИРАН ДА УЧАСТВА Е ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ.

КОГАТО СЪСОБСТВЕНИКЪТ ПРЕХВЪРЛИ СВОЯТА ИДЕАЛНА ЧАСТ С ПРИВИДЕН ДОГОВОР, КОЙТО ПРИКРИВА ДЕЙСТВИТЕЛНО СЪГЛАШЕНИЕ ЗА ПРОДАЖБА, ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ МОГАТ ДА ПРЕДЯВЯТ ИСК ЗА РАЗКРИВАНЕ НА СИМУЛАЦИЯТА. ИНТЕРЕСЪТ ИМ ДА ОСПОРЯТ С ИСК ЧУЖДАТА СДЕЛКА (В КОЯТО НЕ СА УЧАСТВАЛИ) ПРОИЗТИЧА ОТ ПРАВОТО ИМ НА ИЗКУПУВАНЕ, НО БЪДЕ ЛИ ПРЕКЛУДИРАНО ПОТЕСТАТИВНОТО ПРАВО НА ИЗКУПУВАНЕ, ОТПАДА ПРАВНИЯТ ИНТЕРЕС НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ ДА ОСПОРВАТ С ИСК ЧУЖДАТА СДЕЛКА. ИЗТИЧАНЕТО НА ПРЕКЛУЗИВНИЯ СРОК ПОГАСЯВА НЕПРЕДЯВЕНОТО ПОТЕСТАТИВНО ПРАВО.

Чл. 33, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 816 ОТ 07.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 2028/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

КОГАТО ВЪРХУ ДВОРНОТО МЯСТО СА ПОСТРОЕНИ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА СГРАДА И ВСЯКА СГРАДА ПРИНАДЛЕЖИ НА ОТДЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ, ТО ЗЕМЯТА Е СЪСОБСТВЕНА МЕЖДУ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ОТДЕЛНИТЕ СГРАДИ. В ТОЗИ СЛУЧАЙ ОТНОШЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЛЗВАНЕТО НА ДВОРНОТО МЯСТО СЛЕДВА ДА СЕ УРЕДЯТ ПО ЧЛ. 32 ОТ ЗС, КАТО ТО СЕ РАЗПРЕДЕЛИ МЕЖДУ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА СГРАДИТЕ, А ВПОСЛЕДСТВИЕ ОТДЕЛНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ НА ОТДЕЛНИТЕ СГРАДИ МОГАТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 38 И СЛЕДВАЩИТЕ ОТ ЗС ДА РАЗПРЕДЕЛЯТ ПОЛЗВАНЕТО НА ТЯХНАТА ЧАСТ ОТ ДВОРНОТО МЯСТО.

ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪСОБСТВЕН ПАРЦЕЛ ПО РЕДА НА ЧЛ. 32 ОТ ЗС Е ДОПУСТИМО, АКО Е НАСТЪПИЛО НЯКАКВО ИЗМЕНЕНИЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА ОТНОСНО НАЧИНА, ПО КОЙТО СТРАНИТЕ СА СЕ СПОРАЗУМЕЛИ РЕАЛНО ДА ПОЛЗВАТ ДВОРНОТО МЯСТО.

Чл. 32 от ЗС

РЕШЕНИЕ № 129 ОТ 03.04.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1415/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩАТА ВЕЩ Е И ВСЯКО ОСЪЩЕСТВЕНО ОТ СЪСОБСТВЕНИКА ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО ПРЕЧИ ИЛИ ОГРАНИЧАВА ДРУГИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ ДА ПОЛЗВАТ ВЕЩТА СПОРЕД ПРАВАТА ИМ; БЕЗ ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ ОГРАНИЧАВАЙКИ ПРАВАТА НА ДРУГИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, СЪСОБСТВЕНИКЪТ ПОЛЗВА ВЕЩТА ЛИЧНО, ДАЛИ НЕ ДОПУСКА НИКОЙ ДА Я ПОЛЗВА ИЛИ Е ДОПУСНАЛ ТРЕТИ ЛИЦА ДА Я ПОЛЗВАТ НА ВЪЗМЕЗДНО ИЛИ БЕЗВЪЗМЕЗДНО ОСНОВАНИЕ.

Чл. 31, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 209 ОТ 19.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 750/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

В СЛУЧАЙ НА РАЗЛИЧИЕ В ПРЕДМЕТА И СОБСТВЕНИЦИТЕ НА АРЕНДУВАНИЯ ИМОТ И ПРОДАДЕНИЯ СЛЕДВА ИЗВОД, ЧЕ КАСАТОРЪТ НЕ Е РЕДОВНО ПОКАНЕН ДА ИЗКУПИ ИМОТА, ПРЕДМЕТ НА ПРОДАЖБАТА, ПОРАДИ КОЕТО СРОКЪТ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА КОНСТИТУТИВНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 33, АЛ. 2 ЗС ЗА НЕГО ТЕЧЕ ОТ ДАТАТА НА УЗНАВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА.

Чл. 33, ал. 2 ЗС

РЕШЕНИЕ № 42 ОТ 11.02.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1330/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

ХИПОТЕЗАТА НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС ИМА ПРЕДВИД ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕ ИЛИ ОГРАНИЧАВАНЕ ОТ ЕДИН СЪСОБСТВЕНИК НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ ДА ПОЛЗВАТ ОБЩАТА ВЕЩ. ПРИ ЛИПСА НА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО СЪЩНОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК, ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ Е НЕДОПУСТИМО, СЛЕДВА ДА СЕ ОБЕЗСИЛИ И ДЕЛОТО СЕ ВЪРНЕ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНО ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ИСКА ПО ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС, СЪОБРАЗНО ДЕЙСТВИТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗПОРЕДБАТА.

Чл. 31, ал. 2 ЗС