Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, едноличен търговец, ЕТ, вписване, регистрация, дейност, имущество

Търговският закон урежда правното положение на едноличните търговци. Те са дееспособни физически лица, които се регистрират като търговци и извършват търговска дейност по занятие. Едноличният търговец участва самостоятелно в правния мир, участва в търговския оборот, сключва търговски сделки, въз основа на които придобива търговски права и задължения.

Едноличният търговец е задължен да се регистрира като търговец в ТРРЮЛНЦ и притежава всички правни белези, за да се квалифицира като самостоятелен субект на правото, а именно – фирма, седалище, предмет на дейност и подлежи на регистрация.

Дейността, която се извършва от страна на едноличния търговец, може да бъде всякакъв вид, освен изрично забранената от закона. Ограничение са предвидени по отношение на дейности, които са държавен монопол, и дейности по силата на Закон за кредитните институции и Кодекса на застраховането.

По отношение на правосубектността на едноличния търговец са налице определени специфики. Едноличният търговец се вписва в публичния регистър с цел да участва в търговски правоотношения като страна. Оттук следва изводът, че правосубектността на едноличния търговец не е различна от правосубектността на физическото лице. Регистрацията е законово изискване за възникването на права на търговеца, а няма за правна последица възникването на нов правен субект. Регистрацията и придобиване на качеството „търговец“ от физическото лице може да се разгледа като едно разширяване на правосубектността на лицето.

Имуществото на едноличния търговец не е обособено от това на физическото лице. Това води до извода, че едноличният търговец е носител едновременно на търговски и граждански права и задължения по всякакъв вид имуществени отношения – търговски и граждански. Въз основа на тази своя правна характеристика, едноличният търговец дори и да преустанови търговската си дейност и се заличи от ТРРЮЛНЦ, продължава да отговаря с цялото си имущество пред своите кредитори.

Едноличният търговец може да предявява и срещу него могат да се предявяват искове, може да участва като страна в граждански и административни съдебни процеси. Така например той може да претендира обезщетение на основание чл. 52 ЗЗД, може да предявява искове по ЗОДОВ. От друга страна, когато е предявена претенция срещу едноличния търговец и той е призован като ответник – трябва да се счита, че конституираното лице е физическото лице. Това, че се прави конкретизация дали се призовава едноличния търговец или физическото лице, е с цел да се посочи какви правни последици ще настъпят в правния мир, а не трябва да се тълкува като разграничение на два отделни субекта.

Едноличният търговец е страна по сделки и е носител на права и задъжления, възникнали във връзка с участието в търговския оборот. Тези права и задължения се разграничават от правата и задълженията, които се придобиват вследствие на сделки, сключвани от него в качеството си на физическо лице. Именно поради това вещните права, придобити от едноличен търговец, който в лично качество е съпруг, са лични. Това имущество е обособена и отделна част от съпружеската имуществена общност.

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, едноличен търговец, ЕТ, вписване, регистрация, дейност, имущество Търговският закон урежда правното положение на едноличните търговци. Те са дееспособни физически лица, които се регистрират като търговци и извършват търговска дейност по занятие. Едноличният търговец участва самостоятелно в правния мир, участва в търговския оборот, сключва търговски сделки, […]

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, търговско дружество, ЕООД и ООД, търговско представителство

Търговски пълномощник

Търговският пълномощник  е физическо или юридическо лице с представителна власт, извършващо действия, за които е упълномощено от търговец – чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Пълномощното може да се предоставя за определен вид действия като извършване на продажба, издаване на запис на заповед, водене на съдебни процеси и т.н. За да е налице търговско пълномощие, налице трябва да бъдат две правоотношения – договорно и упълномощително.

Целта на договорното правоотношение е да се уредят отношенията между търговеца и търговския пълномощник. Самото правоотношение възниква чрез подписване на двустранен договор, чието съдържание е насочено към определяне на представителната власт на пълномощника и размера на възнаграждението, което се дължи от страна на търговеца. Договорът се характеризира като двустранен – трудов, за мандат или ненаименован, формален, в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Упълномощителната сделка е юридическият факт, който учредява второто правоотношение между търговеца и пълномощника. Упълномощаването се извършва с писмена форма, с нотариална заверка на подписа на търговеца. Търговското пълномощно може да бъде общо, специално, единично или колективно.

В разпоредбата на чл. 28 от ТЗ се посочва, че по отношение на прекратяване на  търговското пълномощие се прилага гражданското законодателство.

Търговски представител

Търговският представител е правна фигура, която е породена от необходимостта търговците да бъдат подпомагани в процеса на пазарна реализация на своите продукти, при снабдяването им с материали и суровини, както и с изграждането на търговска мрежа. Търговският представител е самостоятелно лице, независещо от търговеца, което същевременно му сътрудничи при упражняване на стопанската си дейност, да търси пазарни възможности и да разшири клиентелата си.

Характеризиращ белег на търговския представител е, че той получава процент от търговеца за реализираната дейност и организира своята дейност независимо от търговеца. Търговецът възлага определени действия на представителя, а той, от своя страна, се отчита пред търговеца.

Отношеният между търговеца и търговския представител възникват въз основа на договор. Договорът е двустранен и формален, като от него произтичат правата и задълженията на страните. Търговският представител се задължава да извършва определени правни действия от свое име или от името на търговеца, но винаги за сметка на търговеца, а търговецът, от своя страна, се задължава да изплаща уговорения процент от пазарната реализация на стоките или услугите на търговския представител. Други основни задължения на представителя са да действа съобразно интереса на търговеца, да му предоставя цялата получена информация относно сделките, да следва указанията, предвидени в договора. По силата на чл. 46, ал. 3 от ТЗ той е задължен да информира третите лица, че действа в полза на търговеца.

Законът предвижда търговецът да изплаща възнаграждение на търговския представител, което се формира от реализираната печалба, и се изплаща за всяка извършена дейност от страна на представителя. Възможно е страните да уговорят и едно допълнително възнаграждение, което се изплаща при договори „del credere“. При тези договори търговецът заплаща специално възнаграждение, тъй като представителят се задължава да отговаря лично за изпълнението на уговореното между страните.

Търговският представител следва да се разграничава от дистрибутора. Основният критерий за това е правото на собственост и рискът от погиване на стоките или услугите. Търговският представител извършва подпомагащи действия с грижата на добрия търговец, с цел да сътрудничи за реализиране на печалба от страна на търговеца. Съществена негова характеристика е, че той не се намира в договорни отношения с третите лица, които са клиенти на търговеца. При причинени вреди от от трети лица рискът е за търговеца. За разлика от търговския представител, дистрибуторът е купувач спрямо търговеца, като впоследствие той действа самостоятелно и реализира печалба за себе си. Съответно правото на собственост и рискът от погиване също се прехвърлят върху дистрибутора.

Търговски представител

Според легалната дефиниция, посочена в чл. 49, ал. 1 от ТЗ, търговският посредник е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Отличителният белег на посредника е фактът, че неговите действия са насочени за осъществяване на връзка между страни по договор, като ги свързва, съветва и води преговори с тях, за да ги убеди да сключат договор. Търговският представител извършва тези действия по занятие, а не инцидентно.

За разлика от търговския представител, който е упълномощен да сключва сделки от името на търговеца и да подпомага дейността му, посредникът не е оправомощен да сключва сделки, а действията му са насочени към свързване на двете страни по сделките.

Договорът за посредничество между търговеца и посредника е неформален. Писмената форма на договора би имала единствено доказателствена сила. Така договорът се счита за сключен от момента, в който се постигне съгласие относно правата и задълженията на страните. Така например посредникът се задължава да води преговорите между страните неутрално и безпристрастно, без да се застъпва в по-голяма степен за някоя от тях. Той е длъжен да отстоява интересите на двете страни по договора.

От друга страна, търговецът е задължен да заплати на търговския посредник уговореното възнаграждение само когато е сключена търговска сделка – т.е. посредникът има право на възнаграждение за определен резултат.

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, търговско дружество, ЕООД и ООД, търговско представителство Търговски пълномощник Търговският пълномощник  е физическо или юридическо лице с представителна власт, извършващо действия, за които е упълномощено от търговец – чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Пълномощното може да се предоставя за определен вид действия като извършване […]

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, прокурист, вписване в търговски регистър, освобождаване, търговско дружество, ООД, ЕООД.

Прокуристът е физическо лице, което действа от името на търговското дружество, управлява предприятието му и сключва правни сделки, чиито правни последици настъпват в патримониума на търговеца, като получава възнаграждение за извършените действия. Правата на прокуриста са посочени в Търговския закон, като той ги упражнява от името на търговеца, а не в лично качество. За да удостовери това обстоятелство, прокуристът трябва да изпълни задължението, посочено в чл 21, ал. 2 от Търговския закон – необходимо е той да се подписва, прибавяйки към фирмата на търговеца своето име, като удостоверява обстоятелството, че действа като прокурист.

Между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения, чиито правопораждащи юридически факти са различни – двустранен договор между прокуриста и търговеца (трудов, за мандат или друг вид граждански договор) и едностранна упълномощителна сделка от страна на търговеца.

Двустранният договор урежда вътрешните отношения между търговеца и прокуриста, като въз основа на него прокуристът има правната възможност, но не и задължение да извършва действия, за които е упълномощен. Търговецът, от своя страна, е длъжен да изплаща възнаграждение в уговорения размер и срок.

Едностранната упълномощителна сделка е формална сделка, с която се учредява представителна власт на прокуриста. Упълномощаването се извършва извършва в писмена форма с нотариален подпис и винаги произтича от търговеца или от негов органен представител. Също така, прокурата се вписва в ТРРЮЛНЦ, като прокуристът предоставя образец от подписа си. Самото вписване е насочено към oповестяване на трети лица и има декларативно действие, т.е. не е задължителен елемент от фактическия състав. Оттук следва изводът, че прокурата може да се отнеме с неформално волеизявление на търговеца и не е свързано с вписването на прокурата в ТРРЮЛНЦ.

Представителната власт на прокуриста възниква от датата на упълномощаването по отношение на търговеца и прокуриста и от датата на вписване на упълномощаването в ТРРЮЛНЦ по отношение на трети лица. Сключеният двустранен договор няма отношение към възникването и съществуването на представителната власт. Договорорът има за задача страните да определят и обективират общата си воля, да се определят правата и задълженията на страните. Действията, които прокуристът трябва да изпълнява са свързани с упражняване на стопанската дейност на търговеца – арг. от чл. 22 от Търговския закон.

В чл. 22, ал. 2 от ТЗ е въведено ограничение за прокуриста по отношение на действията, които може да извършва. Законът изрично посочва, че той не може да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти на търговеца с изключение на придобиване на такива. Забраната не важи единствено в случаи, когато прокуристът е упълномощен със специално пълномощно. Също така, прокуристът не е процесулано легитимиран да образува производство по несъстоятелност или да променя индивидуализиращи белези на търговеца.

Освен ограниченията, които са предвидени по закон, търговецът също може да установи ограничения. При неизпълнение на въведените ограничения прокуристът носи отговорност за причинените вреди пред своя упълномощител. Същевременно извършените действия са действителни в отношенията с трети лица, тъй като двустранният догоговор между търговеца и прокуриста има задължителна сила само за сключилите го страни. Ако прокуристът превиши обема на представителната си власт, предвиден в договора, но е в рамките на законовите ограничения, то търговецът се обвързва с последиците от извършените действия. Ако се надхцърли обемът, предвиден в закона обаче – ще е налице извършване на действия без представителна власт и няма да обвързват търговеца.

Прокурата може да се прекрати по два начина. Първият начин е предвиден в чл. 25, ал. 1 от ТЗ и е свързан с оттеглянето на прокурата от търговеца по свое усмотрение, като той не е длъжен да посочва конкретна причина за това. Това обстоятелство се вписва в ТРРЮЛНЦ с цел да се оповестят трети лица, а самото вписване има декларативно действие.

Вторият начин е свързан с основанията, посочени в чл. 25, ал. 2 от ТЗ, а именно – смърт или поставяне по запрещение на прокуриста, тъй като договорът се сключва с оглед на личността.

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, прокурист, вписване в търговски регистър, освобождаване, търговско дружество, ООД, ЕООД. Прокуристът е физическо лице, което действа от името на търговското дружество, управлява предприятието му и сключва правни сделки, чиито правни последици настъпват в патримониума на търговеца, като получава възнаграждение за извършените действия. Правата на прокуриста […]

На 14.10.2021 г. адв. д-р Ивайло Василев взе участие в в експертна среща между представители на адвокатурата в гр. Пловдив, адв. Иван Демерджиев, зам.-министър на правосъдието, и с участието на Даниела Митева, директор на Агенция по вписванията.

На форума бяха представени въпроси и отговори относно проблеми на вписванията в имотен регистър и търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, както и предложения за промени в нормативната уредба.

На 14.10.2021 г. адв. д-р Ивайло Василев взе участие в в експертна среща между представители на адвокатурата в гр. Пловдив, адв. Иван Демерджиев, зам.-министър на правосъдието, и с участието на Даниела Митева, директор на Агенция по вписванията. На форума бяха представени въпроси и отговори относно проблеми на вписванията в имотен регистър и търговския регистър и […]

Онлайн книжарница „Сиела“ – https://ciela.com/vpisvaniyata-po-veshtnoto-pravo-nauchno-prilozhen-analiz-prakticheski-problemi-i-resheniya-sadebna-praktika.html

Онлайн книжарница „Нова звезда“ – https://www.novazvezda.com/details.php?id=8305

Настоящият труд има за цел да направи опит за съставяне на монографично изследване, посветено на вписванията по българското вещно право.

За да реализирам тази цел, поставям си три основни задачи:

  • да анализирам материалните и процесуалните норми на института на вписването;
  • да обощя и анализирам аргументите и изводите на авторите в българската правна доктрина;
  • да направя опит да обобщя и анализирам в разумни граници изводите от съдебната практика.

За да изпълня тези задачи, в следващите редове поставям акцент на ключовите въпроси на института.

Първо, анализирам общите положения при вписванията. Чрез реализацията на тази част от изследването имам за цел да очертая принципната рамка на института. В центъра на анализа са поставени: историческите корени на института; някои сравнителни аспекти; видовете системина вписване; понятието за вписване; принципните положения на видовете действие на вписването; принципната концепция на вписването по българското право като вид охранително производство;отказът на съдията по вписванията и неговото обжалване по съдебен ред; принципът за публичност на вписването и проблемът с добросъвестността на третите лица. процесуалните аспекти на вписването са анализирани както през призмата на действащата към настоящия момент персонална систева на вписване в книгите за вписванията по ПВ, така и през тази на реалната система на вписване в имотния регистър по реда на ЗКИР и Наредба №2/2005 г.

Този подход е избран с оглед на бъдещото въвеждане на имотния регистър в съответен съдебенрайон. Преходът от персонална към реална система на вписване ще се извърши поетапно през следващите години, поради което се налага различията между двете системи да бъдат отчетени.

В рамките на анализа в тази част на изследването се търсят основно отговори на няколко въпроса.

  • Кой е принципният проблем в обществените отношения, който институтът на вписването има за цел да реши?
  • Как трябва да се обясни двояката правна същност на вписването като охранително производство и юридически факт, от който възникват определени в закона правни последици?
  • Каква е правната логика при систематизацията на видовете действие на вписване?
  • От кой момент възниква действието на вписването и ограничено ли е то във времето?
  • Какво е съдържанието на принципа на публичност на вписването и по какъв начин трябва да бъде анализиран той с оглед на интересите на правоимащото лице по вписания акт и на третите лица?
  • Какво е значението на вписването за добросъвестността на третите лица?

Второ анализирам вписването на актове с чистото оповестително действие на вписването. при него са поставени във фокус въпросите относно значението на оповестяването на актовете и за доказателственото значение на извършените справки за вписани актове. Извършен е и анализ относно актовете, чието вписване има чисто оповестително действие: актове, с които се отчуждава недвижимимот за държавна или общинска нужда; установителни искове за прогласяване на нищожността на актове с вещо дейтвие и съдебните решения по тях; молби за отмяна по чл. 303 гпк  и съделбните решения по тях; актове за признаване на правото на собственост и т. н.

В тази част на изследването основно се търсят отговори на въпросите:

  • Какви са правните последици от вписването за правоимащото лице по вписания акт и за третите лица, когато от вписването на определен акт възниква чисто оповестително действие?
  • От вписването на кои октове възниквачисто оповестително действие?

Трето, поставям акцент върху актовете с оповестително-защитното действие на вписването: актове с вещен ефект; договори за наем, сключени за срок по-дълъг от една година; договори за аренда в земеделието; искови молби и постановените от тях съдебни решения и т. н. При всички тях са налице хипотези на противопоставимост на акта спрямо трети лица. Те уреждат възможности за решаване на проблеми на конкуренция между права на две или повече лица относно един и същи недвижим имот.

В тази част на изследването се търсят основно отговори на два въпроса:

  • Какво е съдържанието на противопоставимоста спрямо трети лица, уреден в полза на правоимащото лице по вписания акт?
  • Какви са специфичните правни последици за третите лица с конкуриращи права в конкретна хипотеза на противопоставимост?


Четвърто, анализирам актовете със смесеното оповестително-защитно и конституитивно действие на вписването: ипотеки; възбрани; молба на кредитор за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя по чл. 67, ал. 1 ЗН; откази от вещно право по чл. 100 ЗС.

Тук се търсят основно отговори на два въпроса:

  • Кои са елементите от фактическия състав, от който вписването е част?
  • Какво е съдържанието на специфичния ефект на противопоставимост спрямо трети лица, възникващ след вписване на акта?

Надявам се, че настоящият труд ще отговори на нуждите на практиката и теорията.

От автора

Онлайн книжарница „Сиела“ – https://ciela.com/vpisvaniyata-po-veshtnoto-pravo-nauchno-prilozhen-analiz-prakticheski-problemi-i-resheniya-sadebna-praktika.html Онлайн книжарница „Нова звезда“ – https://www.novazvezda.com/details.php?id=8305 Настоящият труд има за цел да направи опит за съставяне на монографично изследване, посветено на вписванията по българското вещно право. За да реализирам тази цел, поставям си три основни задачи: да анализирам материалните и процесуалните норми на института на вписването; да обощя и анализирам […]

С Решение № 589-ПВР/НС от 24.09.2021 г. на Централна избирателна комисия (ЦИК) за председател на РИК 16 Пловдив град е определен адв. д-р Ивайло Василев.

Линк към решението: https://www.cik.bg/bg/decisions/589/2021-09-24

Районната комисия отговаря за провеждането на изборите за президент и вицепрезидент н републиката и за народни представители на 14 ноември 2021 г.

Мандатът на комисията започва на 25.09.2021 г. и приключва 14 дни след произвеждане на съответния вид избор.

С Решение № 589-ПВР/НС от 24.09.2021 г. на Централна избирателна комисия (ЦИК) за председател на РИК 16 Пловдив град е определен адв. д-р Ивайло Василев. Линк към решението: https://www.cik.bg/bg/decisions/589/2021-09-24 Районната комисия отговаря за провеждането на изборите за президент и вицепрезидент н републиката и за народни представители на 14 ноември 2021 г. Мандатът на комисията започва […]

Нова звездаhttps://www.novazvezda.com/details.php?id=8305

Сиелаhttps://ciela.com/vpisvaniyata-po-veshtnoto-pravo-nauchno-prilozhen-analiz-prakticheski-problemi-i-resheniya-sadebna-praktika.html

Сиби https://sibi.bg/vpisvaniyata-po-veschnoto-pravo.html

Academica Bookshttps://academicabooks.bg/product/%D0%B2%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BF/

Чрез реализацията на настоящия труд си поставям за основна цел да направя опит за съставяне на монографично изследване, посветено на вписванията по българското вещно право. За да реализирам тази цел, поставям си три основни задачи:

  • да анализирам материалните и процесуалните норми на института на вписването;
  • да обощя и анализирам аргументите и изводите на авторите в българската правна доктрина;
  • да направя опит да обобщя и анализирам в разумни граници изводите от съдебната практика.

За да изпълня тези задачи, в следващите редове поставям акцент на ключовите въпроси на института.

Първо, анализирам общите положения при вписванията. Чрез реализацията на тази част от изследването имам за цел да очертая принципната рамка на института. В центъра на анализа са поставени: историческите корени на института; някои сравнителни аспекти; видовете системина вписване; понятието за вписване; принципните положения на видовете действие на вписването; принципната концепция на вписването по българското право като вид охранително производство;отказът на съдията по вписванията и неговото обжалване по съдебен ред; принципът за публичност на вписването и проблемът с добросъвестността на третите лица. процесуалните аспекти на вписването са анализирани както през призмата на действащата към настоящия момент персонална систева на вписване в книгите за вписванията по ПВ, така и през тази на реалната система на вписване в имотния регистър по реда на ЗКИР и Наредба №2/2005 г. Този подход е избран с оглед на бъдещото въвеждане на имотния регистър в съответен съдебенрайон. Преходът от персонална към реална система на вписване ще се извърши поетапно през следващите години, поради което се налага различията между двете системи да бъдат отчетени. В рамките на анализа в тази част на изследването се търсят основно отговори на няколко въпроса. Кой е принципният проблем в обществените отношения, който институтът на вписването има за цел да реши? Как трябва да се обясни двояката правна същност на вписването като охранително производство и юридически факт, от който възникват определени в закона правни последици?Каква е правната логика при систематизацията на видовете действие на вписване? От кой момент възниква действието на вписването и ограничено ли е то във времето? Какво е съдържанието на принципа на публичност на вписването и по какъв начин трябва да бъде анализиран той с оглед на интересите на правоимащото лице по вписания акт и на третите лица? Какво е значението на вписването за добросъвестността на третите лица?

Второ анализирам вписването на актове с чистото оповестително действие на вписването. при него са поставени във фокус въпросите относно значението на оповестяването на актовете и за доказателственото значение на извършените справки за вписани актове. Извършен е и анализ относно актовете, чието вписване има чисто оповестително действие: актове, с които се отчуждава недвижимимот за държавна или общинска нужда; установителни искове за прогласяване на нищожността на актове с вещо дейтвие и съдебните решения по тях; молби за отмяна по чл. 303 гпк  и съделбните решения по тях; актове за признаване на правото на собственост и т. н. В тази част на изследването основно се търсят отговори на три въпроса. Какви са правните последици от вписването за правоимащото лице по вписания акт и за третите лица, когато от вписването на определен актвъзниква чисто оповестително действие? От вписването на кои октове възниквачисто оповестително действие?

Трето, поставям акцент върху актовете с оповестително-защитното действие на вписването: актове с вещен ефект; договори за наем, сключени за срок по-дълъг от една година; договори за аренда в земеделието; искови молби и постановените от тях съдебни решения и т. н. При всички тях са налице хипотези на противопоставимост на акта спрямо трети лица. Те уреждат възможности за решаване на проблеми на конкуренция между права на две или повече лица относно един и същи недвижим имот. В тази част на изследването се търсят основно отговори на два въпроса. Какво е съдържанието на противопоставимоста спрямо трети лица, уреден в полза на правоимащото лице по вписания акт? Какви са специфичните правни последици за третите лица с конкуриращи права в конкретна хипотеза на противопоставимост?

Четвърто, анализирам актовете със смесеното оповестително-защитно и конституитивно действие на вписването: ипотеки; възбрани; молба на кредитор за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя по чл. 67, ал. 1 ЗН; откази от вещно право по чл. 100 ЗС. Тук се търсят основно отговори на два въпроса. Кои са елементите от фактическия състав, от който вписването е част? Какво е съдържанието на специфичния ефект на противопоставимост спрямо трети лица, възникващ след вписване на акта?

Надявам се, че настоящият труд ще отговори на нуждите на практиката и теорията.

Адв. д-р Ивайло Василев

Нова звезда – https://www.novazvezda.com/details.php?id=8305 Сиела – https://ciela.com/vpisvaniyata-po-veshtnoto-pravo-nauchno-prilozhen-analiz-prakticheski-problemi-i-resheniya-sadebna-praktika.html Сиби – https://sibi.bg/vpisvaniyata-po-veschnoto-pravo.html Academica Books – https://academicabooks.bg/product/%D0%B2%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BF/ Чрез реализацията на настоящия труд си поставям за основна цел да направя опит за съставяне на монографично изследване, посветено на вписванията по българското вещно право. За да реализирам тази цел, поставям си три основни задачи: да анализирам материалните и процесуалните норми […]

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, клон, търговец, търговско дружество.

Седалището на всеки търговец се квалифицира като един от основните индивидуализиращи белези на юридическото лице. Когато търговецът развива стопанска дейност извън населеното място, където се намира седалището му, има възможност да регистрира свой клон.

В чл. 17, ал. 1 от Търговския закон законодателят е предоставил възможност на търговците при извършване на дейности, които са самостоятелни и независими, обособени в организационно и имуществено отношение да създатат клон. Този клон е подчинен на главното управление – част е от него и е вътрешно подчинено, съществува наред с него и се намира в друго населено място.

Клонът не е персонифициран правен субект и не е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ТЗ. Въпреки това се характеризира с обособеност на имуществото и води самостоятелни тъговски книги по силата на чл. 19 от ТЗ. Също така няма управителни органи, а се управлява от управител, чийто обем на представителна власт се опраделя от търговеца. Чрез своите действия и волеизявления към трети лица управителят ангажира търговеца директно като страна и носител на права и задължения и носи отговорност към него. Съответно клонът не притежава процесуална легитимация – искове се предявяват от и срещу търговеца.

Обстоятелството, че искове могат да се предявяват както по главно седалище на търговеца, така и по седалище на клона, не е изключение от правилото, че клонът е подчинен на учредилия го търговец. Тази възможност е предвидена единствено за облекчаване на ищците при възникнали съдебни спорове. Специална е уредбата в Трудовото право, според която клонът притежава процесуална легитимация и може да е страна по възникал правен спор, но това различие е продиктувано от дефиницията на работодател по пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, според която клонът на търговеца също се квалифицира като работодател.

Процедурата по вписването на клона в Търговския регистър се подчинява на режима на вписване на самия търговец, като в наименованието на клона винаги се включва добавка „клон“. Тоест клонът няма самостоятелна фирма, а носи фирмата на търговеца. Това изискване е свързано с общия принцип в търговското право да не се допуска заблуждение относно извършваната стопанска дейност от търговеца.

Други изисквания при вписването на клона са посочени в чл. 17, ал. 2 от ТЗ, а именно – да се посочат седалалището на клона, предмет на дейност и данни за лицето, което ще го управлява, обем на представителната власт. При вписването се прилага нотариално заверено съгласие на лицето, което ще управлява клона и образец от подписа му.

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, клон, търговец, търговско дружество. Седалището на всеки търговец се квалифицира като един от основните индивидуализиращи белези на юридическото лице. Когато търговецът развива стопанска дейност извън населеното място, където се намира седалището му, има възможност да регистрира свой клон. В чл. 17, ал. 1 от Търговския […]

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, търговско предприятие, търговско дружество.

В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Търговския закон е посочена легална дефиниця за търговско предприятие като организационна единица. То се определя като комплекс от имуществени и неимуществени елементи – вещни, облигационни и лични права, задължения и фактически отношения, чието предназначение е да служи на дейността на търговеца. Въпреки относителната си самостоятелост и обособеност от останалото имущество на търговеца като физическо лице, търговското предприятие се определя като обект на правото, защото то не носи самостоятелна имуществена отговорност и не може да бъде титуляр в правоотношения с трети лица.

Като обект на правото търговското предприятие е предмет на прехвърлителни сделки. Съдържанието на сделките не е императивно очертан от закона. То се определя въз основа на принципа на договорна автономия от страните по сделката. При прехвърляне на предприятието се прехвърля съвкупността от права, задължения, фактически отношения, както и правото на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи, вземания и задължения от публичноправен характер. Специфичното на тези прехвърлителни сделки е, че законът не въвежда изискване за  изчерпателно изброяване и идентификация на елементите на съвкупността. Липсата им в съдържанието на договора не води до недействителност.

При прехвърляне на предприятието на търговско дружество е налице частно правоприемство и настъпващите последици се определят като облигационноправни. Оттук следва изводът, че приобретателят на търговското предприятие е частен правоприемник само по отношение на съвкупността от права, задължения и фактически отношения. Именно затова прехвърлянето на търговско предприятие следва да се разграничи от договора за продажба на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ. Двата договора имат различен обект на правото и различни титуляри по сделката – при прехвърляне на търговско предприятие титуляр е самото търговско дружество, а при продажба на дружествени дялове – отделите съдружници на дружеството.

Въпреки че обект на договора за прехвърляне на търговско предприятие е комплексът от права, задължения и фактически отношение и липсата на изчерпателното им изброяване не води до недействителност, възможно е отделните елементи да се изброят изчерпателно. В тази хипотеза предмет на прехвърлянето са само изброените недвижими имоти и движими вещи. Законът допуска обектът на прехвърляне да бъде и определена част – идеална и реална, като изискването е тази част да бъде обособена счетоводно и предметът да бъде индивидуализиран.

Продажбата на търговско предприятие е формална сделка, чиято форма е посочена в чл. 15, ал. 1 от ТЗ – „ чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно“. За да се даде публичност на прехвърлителната сделка, тя се вписва в Търговския регистър едновременно по делото на прехвърлителя и на правоприемника. Когато в състава на търговското предприятие е включено право на собственост или други вещни права върху недвижими имоти, договорът се вписва в Службата по вписвания към Агенция по вписванията – чл. 16, ал. 5 от ТЗ. Договорът подлежи на вписване и в Търговския регистър, но това вписване не е конститутивен елемент от фактическия състав на сделката, а има само оповестително действие. Тоест, ако от предмета на договора са изключени отделни обекти от търговското предприятие, но в Търговския регистър е вписано прехвърляне на цяло предприятие, по отношение на изключените обекти не се поражда отчуждуждително действие.

Търговското предприятие може да е предмет на правна защита както на отделни права чрез отделни искове, предвидени в закона, така и на цялото търговско предприятие при непозволено увреждане.

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, търговско предприятие, търговско дружество. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Търговския закон е посочена легална дефиниця за търговско предприятие като организационна единица. То се определя като комплекс от имуществени и неимуществени елементи – вещни, облигационни и лични права, задължения и фактически отношения, чието […]

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, право върху търговска фирма, търговско дружество.

По българското законодателство търговците осъществяват своята стопанска дейност под определено наименование, което се нарича търговска фирма. Легалната дефиниция на търговската фирма е посочена в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ТЗ, според която „фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва“.

Всеки търговец има абсолютно и изключително право върху търговската фирма, която представлява неимуществено благо с имуществена стойност. Във връзка с това законодателят въвежда редица императивни изисквания по отношение на търговската фирма, а именно: да не въвежда в заблуждение относно вида на упражняваната търговска дейност и да не съвпада с друга регистрирана търговска фирма. Това е в основата на изграждане на доверие и авторитет от страна на правните субекти, както и паралелно с това да се предоставя достоверна информация за търговското предприятие и за неговия притежател.

Съдържанието на търговската фирма зависи от вида на правноорганиционната форма на търговеца и за всеки вид Търговският закон въвежда минимално необходимо съдържание. Така например фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа личното и фамилното име на търговеца като физическо лице, като в допълнение се изписва добавка „ЕТ“ или „едноличен търговец“. Фирмата на събирателното дружество (СД) също е лична фирма, тъй като трябва да включва в себе си фамилното име на един или всички съдружнижи, докато при командитното дружество (КД) е въведено задължение да се изпише името на неограничено отговорен съдружник. Фирмата при събирателото дружество и командитното дружество изпълнява и друга съществена функция, а именно – чрез нея се посочват неограничено отговорните лица в търговското дружество.

При учредяването на дружество с ограничена отговорност (ООД, ЕООД),  акционерно дружество (АД, ЕАД) и командитно дружество с акции  (КДА) фирмата е свободно избираема и в повечето случаи указва предмета на дейност на търговците.

Фирмата е име на търговеца, което съществува паралелно и отделно от гражданските имена на учредителите, като съгласно чл. 7, ал. 3 ТЗ винаги се изписва на бъгларски език или с български букви. За търговците все пак е съществува факултативна възможност да изписва фирмата на чужд език, като това обстоятелство може да се заяви за вписване в Търговския регистър. Чрез вписаната търговска фирма търговецът участва в гражданските и административните процеси.

Всеки търговец има възможност да учреди свои клонове, които съществуват в правния мир под вписаната търговска фирма с добавка „клон“. Въпреки че клоновете са обособени и относително подчинени на търговеца, те все пак не са самостоятелно юридически лица и съществуват под „опеката“ на търговеца – арг. от чл. 8 ТЗ. Задължението на клоновете на функционират и развиват стопанска дейност под търговската фирма на търговеца произтича от принципа да не се допуска въвеждане в заблуждение чрез друго наименование.

 Тъй като търговската фирма е лично и абсолютно право, законодателят е предвидил изрична правна защита в Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията както по отношение на търговеца, така и по отношение на трети лица. Правната защита на търговците може да се реализира при нарушено право на търговска фирма чрез установителни и осъдителни искове, които могат да се предявяват в следните хипотези: установяване на недобросъвестно ползване на търговска фирма, искане за преустановяване на недобросъвестно ползване на търговска фирма, претенция за обезщетяване на причинени вреди.

Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, право върху търговска фирма, търговско дружество. По българското законодателство търговците осъществяват своята стопанска дейност под определено наименование, което се нарича търговска фирма. Легалната дефиниция на търговската фирма е посочена в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ТЗ, според която „фирма е наименованието, под което търговецът […]